Бъдещето на света - Габриела Здравкова Стефанова

Сега ще ви разкажа една чудна приказка. Живяло в България едно момче, разбира се то не било най-обикновено дете. Ходило на училище, както другите деца, но мечтаело да бъде господар на света. Всеки ден след училище се прибирало и макети конструирало на земното кълбо или на извънземни с НЛО. Развинтената му фантазия го съпътствала навсякъде, не го оставяла без нея да отиде някъде.

За рожденият си ден момченцето си пожелало, да забрави, че е то живяло. То искало в човек от друга планета да се прероди и да живее сред галактики и сред звезди.

Незнайно как, но желанието му сбъднало се на мига, излетял извън орбитата на света. Кацнал на Меркурий и до Слънцето живял. Един ден и една нощ той там спял, но не му харесало, че много топло е било, пък и не видяло никъде НЛО. Тръгнало си от планетата и решил да отиде на Венера. Първо безкрайно щастлив е бил, но после размислил. Осъзнал е, че годината от един ден по-дълга е била, пък и планетата била жена. Той си търсил приятел момче, а на Венера да го намери откъде? Тръгнал и пристигнал той на Марс, но марсианци не видял и си мислил, че денят си бил е пропилял. Но после решил набързо да се махне и на Юпитер да отиде, но като се замислил, колко голяма е тя, решил да я подмине и направо до Сатурн долетял. Там три нощи спал, но за жалост нищичко не ял, а и откъде, там нямало нищо живо да расте! Любимият му цвят бил син, затворил очи и почнал да сънува, представял си се в космически кораб да пътува.

След време кацнал на Нептун и чул шум отвън, слязъл от космическия кораб той да провери. Имало там живи души! Изведнъж срещнал нещо, подобно на момче, което на врата си носило ключе, зачудил се тогава той, какво ли може да е това, а създанието му подало дружелюбно ръка. Запознали  се и детето се осмелило да го пита какво е то. А То му отвърнало, че не е нещо зло. Също така му казало, че живее тук и че на планетата няма никой друг. Питал го тогава за какво му бил ключа, а нептунчето му се усмихнало и вдигнало глава. Обяснил му, че това е ключът към земята, но с него можел да контролира само децата и понеже скучно му било, искал някой за компания, намерил момче със много знания, а и с характер, досущ еднакъв, и дочакало момчето да дойде при него. А момчето възкликнало: Но как така ни влияеш ти, а нептунчето му отвърнало: „Не вярваш ли? Погледни!”. И му показало портал към всички деца в страната. Тогава момчето се хванало за главата и не знаело какво става тук, а нептунчето му обяснило, че не можело да избере никой друг. Неговата роля не проста била, трябвало да напътства тези деца, за да подобрят своята страна.

Те се качили на кораба и поели към Земята, но като стигнали орбитата ѝ, нептучето казало, че е било до тук и той трябвало да продължи сам. Но землянчето не знаело съвсем какво да прави и как точно страната ни от беда да избави, но отгоре нептунчето  винаги го е напътствало и никога от роля не е отсъствало.

По-доволно било момчето от всякога, приятел си намерил завинаги, който го подкрепял винаги, също така е  разбрало, че е грешало понякога и че всъщност ключът към бъдещето на  нашата страна са точно тези, с развинтено въображение деца.