Рубиненото сърце - Габриела Димитрова Иванчева

 Имало едно време един цар и една царица. Те имали дъщеря. Очите ѝ били маслинено черни, а косата ѝ дълга, с руси къдрици. Тя била толкова красива, че всички принцове от съседните кралства искали ръката ѝ. Но само защото била красива, нищо повече. Момичето се натъжило и отегчило, че всички искат да се оженят за нея само и единствено заради хубостта ѝ. Никой не се интересувал от чувствата ѝ.

Докато един ден от едно далечно кралство кралят и кралицата решили да оженят сина си за нея. Той също бил красив - с черна коса и сини, като морето, очи. Но толкова пъти се увличал по красиви момичета, че забравил какво е това "любов".

Тогава принцесата решила да помоли за помощ феята кръстница. Тя ѝ обяснила, че иска да разбере, дали принцът наистина би я обичал заради вътрешната ѝ хубост, а не заради външната. Феята мислила, мислила и се сетила. Ще вземе чувствата на принцесата и ще ги превърне в рубин под формата на сърце и ще го прати на вещицата, която живеела хълма.

Минали дни и кралят и кралицата от далечното кралство, заедно със сина си, дошли да видят принцесата. Но тя била без чувства. Гледала гостите с помръкнали очи и като че ли не се интересувала от нищо, което се случва около нея. Те попитали защо е така, а кръстница им обяснила защо е безчувствена и какво трябва да направи сина им, ако иска да има съпруга, която да го направи щастлив. Той трябвало да премине през пещерата,  обитавана от дракон, през реката, в която живеели тролове и да отиде до вещицата, която живеела на хълма.

Принцът се съгласил и тръгнал на път. Пътувал с дни и стигнал до пещерата с дракона. Той му казал:

-Ще ти задам една гатанка и ако познаеш, ще те пусна да си вървиш. Но ако не познаеш, ще те убия.

Принцът приел предизвикателство. Гатанката била: Кое е нещото, което не го искаш, но то идва при теб? Нещото, което някои го имат, а ти, принце, не. Нещото за което си тръгнал, но и ти не знаеш за какво?

Принцът мислил, мислил и накрая казал: "Принцесата". Това било грешен отговор и драконът се засилил да го убие. Но принцът бил силен и успял да го победи.

После продължил по пътя си. Пътувал три дена и три нощи. Стигнал до реката. Троловете, по принцип, не можели да говорят човешки език, но един от тях можел и казал:

-Ще ти кажа една гатанка и ако познаеш, ще те пусна, ако ли не, ще те убия.

Принцът пак се съгласил. Тролът казал:

- Кое е нещото, което не го искаш, но то идва при теб? Нещото, което някои го имат, а ти, принце, не. Нещото, за което си тръгнал, но и ти не знаеш за какво?

Принцът се сетил, че гатанката е същата, но този път казал, че е тръгнал за "рубин". Но и този път отговорът бил грешен. Троловете почнали да нападат принца, но той бил силен и пак победил.

Пътувал отново, цяла седмица, и най-накрая стигнал до хълма. Вещицата го видяла и му заговорила:

-Ще ти кажа една гатанка, ако познаеш...

Но принцът му омръзнало от тази гатанка и се приготвил да убие и вещицата. Но тя го видяла и казала:

-Вече за трети път ти задават тази гатанка и ти пак не позна, защо?

Принцът казал:

-Защото не знам как да обичам.

Вещицата разбрала и го съжалила. Направила магия и му върнала чувството за любов. Още като усетил любовта, извикал: "ЛЮБОВ! Отговорът на загадката е любов! Вещицата се усмихнала у казала:

-Мисля, че вече можеш да си вървиш.

Той взел сърцето и веднага с всички сили забързал да докаже на принцесата, колко много я обича. Той стигнал и без да каже нищо я прегърнал и ѝ върнал рубиненото сърце. Тя отново усетила любовта, а и неговата също. После се оженили и заживели щастливо.