ЛЕГЕНДА ЗА МАДАРСКИЯ КОННИК - Венелин Михайлов Милков

Живял някога един храбър и силен момък, който защитавал земите на България от всякакви врагове – хора и чудовища. Той се казвал Огнян. Помагал му и неговият кон, черно-бял, строен и страшно бърз – бягал по-бързо и от вятъра.

Един ден по нашите земи долетял змей, който застрашил столицата ни Преслав. Спуснала се нощта и двамата войни се изправили един срещу друг. Змеят започнал битката с огън, а момъкът – с меч. Докато се отбранявал, мечът на Огнян се счупил и парченцата се разпръснали из цяла България. Момъкът паднал от коня. Тъкмо змеят се нахвърлил върху него, за да го одере, в този момент изгряло слънцето. Змеят загубил  силата си и се скрил в една пещера под крепостта, над село Мадара. Момъкът коленичил до вълшебния поток, който минавал близо до бойното поле и водата му излекувала раните.

Огнян се изкачил до крепостта и поискал от ковача да му изкове нов меч. Но ковачът му казал, че времето не е достатъчно да се изкове добър меч, затова му дал лък и стрели.

Дошла вечерта. Щом змеят излязъл от пещерата, Огнян стрелял, но не успял да улучи врага си. Момъкът навел отчаяно глава и се натъжил, но в този момент изгряла луната. Един лунен лъч се спуснал от небето и огрял всички разпръснати парчета от меча и го изковал наново. Мечът бил по-здрав и по-остър от всякога. Докоснал лъка и стрелата и ги направил по-силни и по-тежки. Когато Огнян изстрелял втората стрела, змеят паднал тежко ранен и замаян на земята. Въоръжен с меча си, Огнян отишъл до него и му казал, че няма да го убие, ако напусне България завинаги и никога да не се връща.

Змеят покорно напуснал земята ни.

Огнян помолил луната да го постави, заедно с коня му, на каменната скала под крепостта и когато отново дойде злодей, да го пусне и той да защити отново България. Така е създаден Мадарския конник, който и до днес стои там на стража.