Тиквата – царицата на есента - Боян Велиславов Пенев

В малко китно предбалканско селце живеело едно сплотено и много трудолюбиво семейство. То се занимавало с отглеждане на лозе, овощна и зеленчукова градини, наследени от дедите, потомствени земеделци. Двете им деца – момче и момиче от малки били научени на уважение и любов към земята, помагали на нивата и се трудели всеотдайно наравно с родителите си.

Синът Тодор бил много ученолюбив и любознателен. Освен че работел неуморно, той държал да знае всичко за земята и насажденията, които отглеждат. Свободното си време използвал за обогатяване на знанията си за овощарството и градинарството. Разпитвал дядо си, наблюдавал баща си, четял и сам изучавал растенията. Попивал всичко чуто, видяно и прочетено.

Един ден, след много четене и умуване Тошко споделил на баща си, че има гениална идея. Тя била да засеят между дърветата в овощната градина тикви, като му изредил ползите от това и го помолил да му се довери. Бащата отначало отказал, но момчето било настоятелно и не пропускало възможност да повтори на баща си своята идея. Най-накрая бащата склонил глава пред упорития си син и решил да му даде шанс да експериментира и да се докаже, поверявайки му цялата овощна градина. Нали един ден щеше на него да я остави да я работи.

Синът изучил всичко за тиквите. Когато дошъл подходящият момент, засял овощната градина с тикви. Те започнали да растат и да оформят големи зелени листа и красиви оранжеви цветове. Пропълзели навсякъде между дърветата и градината станала едно прекрасно тиквено море. Тиквите така покрили цялата земя около дърветата, че задушили плевелите и бурените, с които семейството се борело години наред. Дори му спестили поредното изморително оране. Освен това помогнали за задържане на влагата в почвата, което се отразило благоприятно на дръвчетата. „Гледай ти…Едни тикви, а каква полза…“ – мислел си бащата. Той бил много доволен. И… безкрайно горд със сина си.

Тиквите едреели с всеки изминал ден. Скоро градината се изпълнила с множество огромни месести плодове. Те така нашарили земята, че ширналото се тиквено поле било истинска наслада за очите.

В същото време и плодните дръвчета сякаш грейнали и се освежили от контакта и ежедневното присъствие на тиквите до тях. Назрели едни големи, лъскави и сочни ябълки и круши. Когато настанало време за прибирането им, се наложило на помощ да се притекат близки и познати. Реколтата от овошките била неочаквано висока, а парите, които получили при продажбата им – повече от достатъчно. Семейството било много щастливо и страшно доволно.

А какво щяло да се случи като дойде време за прибиране на тиквите?! Те буквално нямали обиране. Толкова много и толкова големи! Всички в селото се чудели защо им било да засяват толкова тикви, някои дори се присмивали, други злословели. Бащата обаче вярвал на сина си и го оставил да довърши започнатото до край, като безрезервно бил до него.

В дните преди беритбата на тиквите, момчето съобщило на баща си своя план. То го помолило заедно да известят съселяните си, че иска да събере всички в градината с тиквите. Така и сторили.

В уречения ден и час градината, нашарена с тикви, се изпълнила с хора.

Тодор се изправил пред всички и с усмивка на лице им заговорил:

–Мили приятели, чудите се защо засях толкова много тикви. Сега ще ви разкрия причината. Погълнати от новопоявилите се супер храни и екзотични плодове и зеленчуци, вие сте забравили достойнствата на тиквата. Неслучайно обаче тя е любим плод в много приказки и разкази от векове. Тя е царицата на есента и крие в себе си истински вълшебства. И аз ще ви ги покажа. Тиквата е склад за витамини и съкровищница за минерали. А семките й са безценни. Тя помага за укрепване на здравето, диетична е и засища. Благодарение на дебелата си кора запазва ценните си витамини и минерали непокътнати. Тези полезни и вкусни тикви са за всички нас. Вземете, колкото искате. Отивайте за коли и каруци, берете и носете вкъщи тези царици. Яжте и ще усетите благоприятния ефект.

Хората се спогледали. Плахо започнали да берат и да пренасят по домовете си тикви. Окуражавани от младежа, се връщали по няколко пъти. Нали било без пари… Напълнили си складовете и мазите. А зимата дошла много люта и сурова. Всички свършили хранителните си запаси и зимнина. И се започнало едно ядене на тиква…Толкова им се усладила – приготвена по най-различни начини и така я заобичали, че започнали да я наричат есенната царица и спасителката.

А за Тошко и семейството му, отгледаните от тях с любов тикви освен вкусова наслада им донесли и истинско вълшебство. След като изчакали всички да вземат колкото искат тикви, влезли в градината да оберат останалите. В най-далечния край, подпрени до един голям камък, се криели две огромни тикви. Толкова огромни, че от тежестта им чак земята под тях пропаднала. Като се навело да ги скъса, момчето видяло дупка до камъка. От любопитство бръкнало в нея и…напипало нещо. Сърцето му се разтупало лудо. Бързо разкопало наоколо и пред очите му се появила… делва. Тя била пълна с жълтици.

Любовта на момчето към тиквата и хората му се отплатила подобаващо. Семейството вложило парите в нови овощни градини и продължило да се труди всеотдайно. А хората от селото преоткрили позабравените ценни качества на тиквата и тя започнала ежедневно да присъства на зимната им трапеза. Оттогава всяка година празнуват ден на тиквата и тя станала техен символ.