СЪН ЗА БЪЛГАРИЯ - Божидара Мариянова Йотова

В една уж обикновена нощ на 2017 година, след като се върнах от училище, бях много изморена. Щом се прибрах, си легнах и веднага, след като потънах в мекия матрак, заспах.

Изведнъж видях снежна виелица пред мен. Изпитах студ и остра болка в дясното око. Изправих се и чух зад мен някакво странно и много тъжно говорене. Обърнах се със страх и разбрах, че след мен бяха вързани стотина ослепени „Самуилови войници”. Чак сега разбрах каква беше тази остра болка в дясното ми око. Аз бях един от щастливците, останали с по едно око за водач.

От войника зад мен разбрах, че това са само половината от войниците, преживели битката. Някои били в други групи с еднооки водачи, други били загубили живота си от кръвозагуба, трети умрели от мъка, че повече никога няма да видят първото си либе, старата си майка и свидната татковина. Имало умрели от студ, а някои станали жертва на гладни вълци.

Едва днес в училище по история учихме за Самуиловата войска. Госпожата ни разказа, че всеки стотник, оставен с едно око, трябва да върне войниците обратно в България. Но как? Аз не бях излизал извън границите ѝ преди и не знаех къде се намирам.

След като се загубихме напълно, аз започнах да се изморявам. Краката ми се подкосиха, изнемощелите ми ръце измръзнаха и на  всичкото отгоре, болката в дясното ми око не спираше.

След известно време, слава на Бога, срещнахме друга група от войници. Толкова се зарадвах, защото водачът ни поведе, заедно с моята група, към България. Не зная ден или два пътувахме, но както вървях, чух как буйните води на река Струма се блъскаха в крайбрежните скали. Минахме по един мост и като прекосихме реката, стъпихме на българска земя. След няколко часа прекрасен дворец се яви пред нас.

Слънцето вече изгряваше и ние влязохме в двореца. Щом царят ни видя, припадна. Веднага Самуиловите лекари се насъбраха край него. А нас, войниците, ни настаниха в стаи с легла и започнаха да се грижат за нас.

Всички наши близки страдаха заради нас отвън на студа и чакаха вести. Аз се унесох. В същия миг, преди да потъна в царството на сънищата, глашатаят разгласи:

-Чуйте всички от близо и от далеч – цар Самуил е мъртъв. Не можа да понесе страданието на войниците си.

 

***

Заспах дълбоко и изведнъж чух тези думи:

-Миличка, време е да ставаш, за да не закъснееш за училище!

Отворих очи и разбрах, че не съм Самуилов войник. Че това е било само сън, просто един страшен сън за мен и за България.