Извънземна Коледа - Славея Яворова Младенова

   -Мамооо, разкажи ми приказка!

   -Не, Славея, няма да ти разкажа приказка.

    - Но защо? – чудя се аз.

   - Вече си голяма - време е ти да ми разкажеш приказка! – отговори мама. – Не  е лесно да разказваш приказки.

   -Напротив, лесно е! – отговорих аз. – Слушай сега Славеината приказка:

Извънземна Коледа

   Беше ранна съботна сутрин и аз и семейството ми си почивахме. От хола се чу гласът на мама:

   -Славейчеее, идвай на закуска!

   Аз отидох, мама беше направила баница, но без късмети. Наближаваше Коледа и се надявах скоро да има баница с късмети – бях любопитна какъв късмет ще ми се падне.След като закусих отидох да си поиграя с моите играчки – макар че вече съм голяма, още обичам да си играя с тях. По едно време се чу нещо от другата стая. Аз отидох да видя какво се е случило. Леле, какво беше станало! Някакво жълто човече беше паднало отгоре. Беше високо горе- долу колкото мене, чух стъпки в коридора и побързах да го скрия. Мама надникна да види какво се е счупило. Но, слава богу, нямаше счупени неща и тя се върна в хола. Измъкнах го от гардероба и веднага се сетих кой е този странен приятел – беше Мъмри! Моето извънземно приятелче от бебешките ми времена. Кака много ми беше разправяла за него, а аз все си мислех, че си измисля. Когато аз съм била бебе и той е бил бебе и е дошъл у нас.

   Кака се прибра и аз и показах моя спецален гостенин – Мъмри. Той вече можеше да говори и нашия език, защото беше пораснал. Каза ни, че са му разрешили да ни дойде на гости за три-четири дена. Двете с кака много се зарадвахме – казахме му, че той е нашият най – прекрасен коледен подарък. Мъмри не ни разбра и аз му разказах за Коледа и за традициите, свързани с празника – най вече за подаръците под елхата за послушните деца. Мъмри много се зарадва и извика:

   -Ехааа – супер! И аз бях много послушен таз година и сигурно под тази красива елха ще има нещичко и за мен! Много се радвам, че дойдох точно сега! – Мъмри гледаше елхата с блеснали очи. – Кога точно ще дойде Дядо Коледа? Сега ли?

   -Неее. Има още време. – отговорих му аз.

   -Но аз все още съм тук , нали? – попита Мъмри с надежда.

   -Да, разбира се, не се тревожи!

   С кака се притеснихме – какво ще правим? Не знаехме, че ще дойде и не бяхме писали в писмото до Дядо Коледа, че и Мъмри заслужава подарък. А и Мъмри не беше от Земята – добрият старец едва ли знаеше, че съществува и че също се надява на подарък под елхата. Ами сега?!

-          Все ще измислим нещо! –каза кака.

   Дойде време за вечеря – двете с кака бяхме решили, че след вечеря ще кажем на мама и тате за нашия приятел. Вечерята приключи, аз си поех дълбоко дъх и разказах всичко. Родителите ни бяха доста учудени и пожелаха да го видят – сигурно си мислеха, че си измисляме. Ние радостни доведохме Мъмри в хола. Нашите направо не можаха да повярват! След разговора с Мъмри, мама и татко, пожелах да остана за малко насаме с мама и татко. Казах им, че съм разкала на нашето гостенче за Дядо Коледа и че и той се надява да получи подарък, но сигурно Дядо Коледа дори не знае, че той съществува. Мама и татко се зачудиха - какво да правим! Предложиха да отидем в Лапландия и да поговорим с добрия старец – той сигурно ще има решение за нашия проблем.

   Отидох при кака и Мъмри, и им разказах какво сме решили с мама и тате – че трябва да отидем до Лапландия при Дядо Коледа и да му разкажем за нашете извънземно гостенче, и че и то е слушало и заслужава подарък и ще трябва да направи подарък и за него.

-          Да, и как ще стигнем за един ден до Лапландия?!І – ядоса се кака.

   Мъмри ведага каза:

  - Не се притеснявайте – ако е далече, ще отидем с моята летяща чиния! Аз мога да я управлявам, а тя може сама да намира пътя! Хайде , веднага да тръгваме!

   Започнахме да се обличаме – дебели якета, шапки и ръкавици. Успяхме да намерим подходящи дрехи и за Мъмри – все пак сме две много изобретателни момичета!

   Добре екипирани тримата се качихме в космическия кораб. В него имаше пет седалки, много светещи бутони и ръчки. С кака много се учудихем, как Мъмри може да кара нещо с толкова много бутони и ръчки. Той ни се усмихна, натисна едно копче и излетяхме към небето. Беше вечер и звездите бяха много красиви! След едно дълго пътуване на един екран с големи сини букви се изписа “Лапландия“ и корабът кацна на земята.Слязохме от кораба. Навън беше много студено, затова ние се разбързахме. След дълго вървене видяхме една малка къщичка – прозорчетата и светеха. Решихме, че това е домът на Дядо Коледа. Като стигнахме до вратата, почукахме. Вратата се отвори и се показа един усмихнат дядо. Беше облечен в алено палто, червена шапка с бял пискюл, дълъг червен панталон и черни лъскави обувки.Попитахме и тримата в един глас:

      -Дядо Коледа, това ти ли си?!

    Старецът се усмихна и ни покани да влезем в топлата стая. Влязохме и двете с кака            му разказахме всичко за Мъмри. Дядо Коледа се замисли ни отговори натъжено:

-          Мили деца, съжалявам, но вече е прекалено късно и не мога да приготвя подарък за вашия приятел! Мога да ви дам само вашите подаръци!

-          Не, Дядо Коледа! Мъмри е мой приятел и аз няма да го оставя без подарък  - моля те, дай - му моя подарък! Аз вече получих своя – ще прекарам Коледа със своя извънземен приятел, който ме повози с космическия си кораб! Това е един прекрасен подарък!

Дядо Коледа се засмя и ни прегърна. Извади шарена кутия и я подаде на Мъмри. Очите на приятелчето ни грейнаха като звезди! После Дядо Коледа бръкна в джоба на палтото си и ни почерпи с бобнбони. Благодарихме и забързахме към кораба – беше време да се прибираме вкъщи.

   Тази Коледа беше най-веселата и най-щастливата за мен, нищо , че не получих подарък от Дядо Коледа!