Дъщерята на Вятъра - Антония Ралева

В дън горите тилилейски, в най-тъмната и затънтена част, където тясната пътечка била вече непроходима и обрасла във висока трева и бодливи клони, се спотайвала малка кокетна къщичка. Там се ширела една чуднокрасива вещица на име Алгара. Тя била непослушната дъщеря на Вятъра. Била наказана и изгонена от двореца в тази малка къщурка. С времето тя така си я наредила, че не й се и връщало в замъка. Една вечер както си стояла на топло до огнището й доскучало. Погледнала във водата на котлето, което висяло над огъня. Направила три кръга с пръст във водата, произнесла вълшебно заклинание, което знаела от една прашна книга. В котлето като на екран се появило едно немирно мръсно и рошаво момиче, на име Петя. Момичето бягало, а майка му го гонела със сапун и гребен в ръка. Петя никак не обичала да се къпе. Поддържането на хигиената на детето било голямо изпитание за цялото семейство.

-          Задача тъкмо като за мен – доволно потъркала ръце Алгара.

Младата вещица излязла на двора и откъснала едно листо от близкото дърво. Сложила го на дланта си и го издухала. Листото се понесло по въздуха и стигнало до верния й слуга в двореца на вятъра – Азгар. Едно от предимствата да е ветрова щерка, било, че пощата й пристигала със скоростта на вятъра, буквално. След малко Азгар вече бил на прага на къщата й в очакване на заповедите й. Всичко разбира се, ставало в неведението на баща й – Вятъра.

Алгара разказала на верния си приятел за Петя, като му обяснила къде да я намери. Щом я намерил Азгар тихичко се промъкнал между тревичките, лекичко се шмугнал между дървата, подредени под стряхата и фиу – виу, грабнал мърлявата Петя, докато майка й я гонела със сапуна да я къпе. Понесъл я Азгар из облаците, а Петя плачела и го молела да я върне при семейството й. Повече нямало да отказва да се къпе. Както и да го молела, колкото и да плачела Азгар не се трогнал. Имал заръка от Алгара и трябвало да я изпълни. Само нея слушал той.

След малко вече били в хола на дъщерята на вятъра. Алгара бързо завела Петя във вълшебната баня. Бутнала я в омагьосаната вана, а вълшебни гъби, шампоани, сапуни и четки започнали сами да я търкат и къпят. Ваната сменяла една след друга 7 пъти водата, докато се избистри от мътилката. Гъбите се изморили да търкат, докато падне кирта от Петя. Минали няколко часа в банята. От мръсното и неугледно момиче нямало и следа. В бледорозово пухкаво халатче насред мократа баня и уморените вълшебни предмети стояло бяло като сняг чуднокрасиво момиченце. Косата му блестяла като току що лъснато златно бижу. Зъбите бели като бисери. Ноктите чисти и розови.

Алгара била доволна от новия вид на гостенката си. Завела Петя в една стая с най-различни рокли, коя от коя по – хубави, във всички цветове, които човек може да се сети – нюанси на синьото, розовото, жълтото, червеното, лилавото, зеленото, оранжевото и т.н. Към всяка рокля разбира се имало подходящи обувки и ластици за коса. Алгара само с поглед накарала четките за коса и гребените да оживеят и се заели да оформят прическа на Петя. Като приключили, Алгара избрала тоалет за детето. Момичето стояло безмълвно. Мислело как да намери изход от ситуацията, в която попаднало. Осъзнавало, че от плач, молби или излишно тръшкане полза няма да има. Решило за момента да потисне бурния си нрав и да опознае вещицата, за да може по-лесно да избяга от нея.

Дните минавали в приказки с Алгара, която разказвала необикновени истории на Петя, показвала й как да приготвя различни отвари. Понякога излизали на двора, на припек на една дървена пейка, да подишат от ароматния горски въздух, да послушат омайните песни на горските птички. Тайно Петя оставяла трохи и вода за птиците. Обикнали милостивото дете и се смилили над него. Разказвали му с човешки глас какво са чули от другите птици за семейството на Петя. А на нея й ставало по-леко на сърчицето.

А в това време брат й тръгнал да я търси. Бродил на длъж и шир, разпитвал къде живее Вятъра. Той не знаел, че неговата дъщера е откраднала сестра му и му се ядосвал несправедливо.

Една вечер отседнал в един крайпътен хан. Както и на другите места след като се настанил в стаята, слязъл в гостилницата да хапне, да пийне бира и да разпита дали някой е чувал къде живее Вятъра. За късмет или не, един от слугите му - Сиван, преобразен като човек бил в същата гостилница да пийне пиво, да се повесели и да забрави за тежките отговорности, които му възлагал господарят му. Вече порядъчно подпийнал, Сиван се похвалил, че ще го заведе само, ако го победи на шах. Братът на Петя, на име Кирил, с охота се съгласил. Сиван не подозирал, че ще играе шах срещу национален шампион. Ако Кирил загубел щял да бъде роб за един ден на Сиван.

-          Басът си е бас – рекъл с въздишка Сиван, след като загубил. Само Вятъра да не разбира! Ще ме заточи някъде ....

Кирил обещал да не казва как е стигнал до двореца. Незабелязано двамата излезли пред гостилницата, завъртял се в кръг Сиван, силен вятър задухал, извила се вихрушка и в миг изчезнал Кирил. Когато се опомнил бил пред една висока скала, а на ръба точно над пропастта сивеел величественият замък на Вятъра. Сиван обяснил на Кирил, че сам трябва да се изкачи по скалата, иначе Вятъра ще разбере за предателството му. Кирил не можел да иска повече от Сиван, тъй като удържал на думата си. Изчезнал служителя на Вятъра, а Кирил започнал бавно да се катери по хлъзгавата скала. Минало време и след доста усилия стигнал почти до двореца. Снишил се и се скрил зад едни скали, за да не го видят стражите. Тъкмо се чудел как да ги излъже за да го пуснат при господаря си, чул се грохот и се появил красив мъж, с брада, в дрехи от сърма, на дорест сребърен кон. Стражите му се поклонили, поздравили Вятъра и отворили портите. В този момент Кирил се затичал, но се спънал и паднал. Обърнал се Вятъра в почуда. Никога до сега смъртен не бил стигал до тук. Попитал го как се е озовал тук. Вместо отговор на въпроса си, получил молбите на Кирил да върне сестра си Петя. Вятъра отрекъл да е отвличал детето, но след като чул разказа на момчето как вихрушка е отвела сестра му, го поканил да му погостува, докато се изясни случката. Умореният и гладен Кирил само това и чакал и с охота се съгласил. Нагостил го Вятъра, а след това го поканил в стая, където вместо легло, ниско се стелел облак. Щом Кирил легнал, облакът го обгърнал като със завивка и той заспал блажено. През това време Вятъра провел разследване и разбрал истината за отвличането на Петя. В миг изпратил Азгар да доведе Алгара и Петя. Като пристигнали тримата, Вятъра заповядал да събудят Кирил. Топло прегърнал палавата си сестричка, която едва познал толкова чиста и спретната. Мислел да потърси сметка на Алгара, но щом я видял в миг се влюбил в нея.

Забелязал и Вятъра как си разменят погледи и им дал благословията си да се оженят, с надеждата Кирил да укроти опърничавата му дъщеря. Няколко слуги довели и семейството на Петя и Кирил. Вдигнали чудна сватба, три дни яли, пили и се веселили. След това младоженците, въпреки молбите на Вятъра да останат да живеят в двореца, се пренесли в къщата на Алгара. Петя се прибрала вкъщи с родителите си, а когато й домъчнеело за брат й и жена му, грабвала едно вълшебно листо, което Алгара й подарила, слагало го на дланта си, духвала и пращала вест по него на младото семейство. В миг идвали верните приятели на Алгара и я водели на гости.