За едно листо - Валентин Виденов

Костенурка с чанта стара

днес ще ходи на пазара.

Там листа да пазарува,

зелени, свежи и си струва.

 

Но гущерче едно я среща

и веднага я подсеща.

– Що ще ходиш чак до там,

ей го виж,  полето е отсам.

 

Има всякакви листа

и избираш си сама.

Вчера ходих на пазара,

стоката им беше стара.

 

Костенурката се спряла

и на мисли се отдала.

Вярно, гущера е умен,

до пазара си е ден загубен.

 

И тя тръгва към полето,

гущерът изпрати я където,

 поне едно листо да вземе

и не струва да си губи време.

 

Но я срещна бръмбар стар,

той носи някакъв товар.

– На полето ли отиваш ?

По-добре да се прибираш.

             

Няма нищо вече там,

някой е засял бостан.

Нашите листа ги няма,

тъй излъгани сме двама.

 

Тя загуби много време,

уморена ще подреме.

На слънцето му се доспало,

че днеска много е стояло.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                        2

 

 

Костенурката и тя заспала,

нищо, че дори не бе и яла.

А нощта се неусетно спуска,

а тя на сън мечтае за закуска.

 

Към  пазара, а към полето,

загуби само времето което,

можеше листо да си намери,

а не баирите да ги катери.

 

Но защо днес да се нервира,

виж късмет, листо намира.

Не беше на полето и пазара,

но листо в къщи ще закара.

 

Недей да ходиш с нагласа,

че съдбата друго ти поднася.

По- добре късмет да имаш,

и съвети чужди да не взимаш.

 

С листо в чантата си стара,

,не от полето, не и от пазара,

нищо, че до тях и не успя,

но листо намери и поспа.