Приключенията на малкото зайче Кони - Моника А.М.

Имало едно време едно малко зайче, което обичало да спи свито на кравайче. Кукуриго, кукуриго – пееше петела, а малкото зайче не искаше да става от топлата постеля. Сетне, стана и зъбите си изми, и понеже беше гладно отиде да закуси. Мама Зайка в кухнята се суетеше, а вкусната закуска на масата стоеше. Тортата от моркови ухаеше страхотно и зайчето излапа две парченца неохотно.

-Мамо, мамо, много вкусно беше, - каза то, като се озърташе за още.

-Благодаря ти, мило мое, детенце – отвърна тя с усмивка и му подаде трето парченце – Хапни още едно, а после иди занеси и на баба си.

-Ще отида, мила мамо, но първо пак ми кажи, защо избра с това име да ме дариш?

-Кони, е съчетание от първите букви на трима видни български владетели, които смело за родината ни са се борили. Я, кажи ми ти дете, помниш ли кои са те?

-Крум, Омуртаг и Иван Асен, но това Н от къде се взе не съм сигурен!

-Тази буква идва от баща ти Николай, защото когато се роди ти радостните му викове бяха по шумни от кучешки лай. Татковата гордост той те наричаше и от първия миг когато те видя много те обичаше.

Със сит стомах и усмивка на уста, Кони грабна остатъка от тортата. Мама Зайка го предупреди „През гората не ходи ти!“. Малкото зайче обаче беше непослушно, и заръката на майка си отхвърли радушно. То беше доста палаво - и друг път от там бе минавало. Пътечката въобще не беше страшна, а гората не му се струваше опасна. Веднъж на ляво, веднъж на дясно, че посоката беше объркало стана ясно. Пътят към вкъщи то не намираше, а сърчицето му заешко лудо биеше. Вече се стъмваше, а пътя към дома не се виждаше.

Нейде там, измежду листата нещо блещукаше и Кони реши да провери от къде светлината идваше. Месечината високо в небето грееше, а в езерото под нея лукаво се оглеждаше. Изведнъж облаци се появиха и мълнии водата поразиха. Големи вълни зайчето повалиха, а то дори „Помощ“, не можа да извика.

Кукуриго, кукуриго – отново пееше петела, нима Кони си беше у дома? Зайчето очите си отвори, а петела до него от раз го заговори.

-Кукуриго, кой си ти и какво дириш по нашите земи?

-Вашите земи? – зачуди се Кони и се изправи.

-Добре дошъл в Коткария – страната на котките, която граничи с България!

-Ако е страна на котките, ти защо си тук?

-Защото съм хитър и съм самоук!

Нищо от изреченото нямаше смисъл, а в главата на Кони се въртеше само една мисъл.

-Аз съм от България и искам да си ида у дома, бъди така добър да ми кажеш къде е границата.

-Ха, границата ти снощи я мина – Страшното езеро е портала!

-Страшното езеро е мит и да мина пак от там не съм навит!

-Тогава опция само една ти остава, да се явиш пред царя и да молиш за пощада! Но, знай, че два въпроса ще ти зададе, на които ако правилно не отговориш ще те изяде.

-Ще отида, - каза смело Кони, а мислъта да бъде изядено, то бързо прогони.

Царят беше пухкав и бял, а заешко отдавна не беше ял.

-Кой си ти и какво правиш в нашата страна?

-Аз съм зайчето Кони и искам да си ида у дома!

-Добре тогава два въпроса ще ти задам, но ако дори един объркаш ще те изям!

-Приемам да участвам в това начинание, но Ви моля за различно наказание!

Царят се ядоса от на зайчето дързостта, но пък беше впечатлен от смелостта. Сетне, рече и отсече.

-Добре, няма да те изям, но ще те превърна в порцелан. Зимата ще седиш пред камината, а лятото ще гледаш от градината. Зайчето прие тази сделка и се подготви за словесната престрелка.

-Имало едно време три сестри, които се превърнали в реки, имената им знаеш ли ти?

Мама Зайка митовете български обичаше, а вечер като приказки на Кони ги разказваше. Разбира се, че знаеше кои са те – Марица, Арда и Тунджа ги нарече.

Царят беше изненадан, но беше безпощаден. Втория въпрос той пред зайчето постави и накаква надежда не му остави.

-Как се казвам аз – царя? – попита той с лукав тон, а Кони изпусна тъжен стон. –Ще ти дам един жокер, но помни, че това не е игра на покер. Загубиш ли, вкаменен ще си ти и така ще останеш завинаги. Симеон, Петър или Крум, да видим колко е бистър твоят ум.

-Петър, - каза зайчето решително, а петелът го изгледа съжалително.

-Не позна, малко дете, сега ще те накажа!

Преди дори да успее да се възпротиви, царя стана и го вкамени. Сетне, орела го понесе и до вкъщи го отнесе. Мама Зайка веднага детето си разпозна и със свито сърце зарида. Топлите сълзи по бузите и потекоха и по порцелана се разтекоха. Майчините сълзи в камъка попиха и вкамененото сърчице на зайчето размекнаха. Магията от раз беше развалена, а майката седеше поразена.

-Обичам те, мамо, ти ме спаси! – каза Кони и мама Зайка се съгласи. Майчината любов се оказа силна, а магията се оказа нестабилна. От този ден зайчето се зарече, че ще бъде послушно то отсече. И така заживяха те дълго и щастливо, а то остана все така игриво, но вече беше малко боязливо.

Автор: