КОЛЕДНО ЧУДО - Борислав Ганчев

В далечни стари времена,

в студена северна страна,

живеел старец белобрад.

Със странния си занаят

известен бил нашир и длъж.

Макар и виждан по веднъж

годишно, неговият труд

не секвал в северния студ.

Играчки всякакви по вид

подготвял той и бил честит,

докато чакал онзи Ден,

за него що е отреден.

Тогава с пълния чувал

навред сновял старикът бял.

На всяко мъничко дете

подарък носил – да расте

послушно и до старини

да върши само добрини!

Децата благославял той

и бил за тях любим герой.

Но станало веднъж така,

че вдън гора, отвъд река

живеело момченце чак.

Забързал старецът по мрак

подарък да му отнесе.

Потърсил път, насам-натам

се лутал, но загубил се.

Ох, как ли ще се справи сам?!

Отдавна свършил зимен ден.

Премръзнал и преуморен,

затюхкал се старикът клет.

Какво да стори в този час,

щом тъмнина цари навред?!

Но чудо станало тогаз!

На небосвода чер звезда

изгряла ярка и за миг

спасен от мрачната беда

бил нашият добър старик.

Показала му с лъч в нощта,

къде е пътят верен тя.

Премръзнал, с обледен мустак,

навреме стигнал той все пак

до къщичката сред гората.

Нетърпеливо пред вратата

момченцето стояло там.

Очаквало старика с плам

подарък да му донесе.

И ето – детското лице

от радост светнало сега.

Към него идел през снега

дългоочакваният гост.

С подаръка му във ръце!

Погалил малчугана тоз

и старческото му сърце

забравило беди и студ.

Целогодишният му труд

си струвал, в детските очи

щом радост бликаща личи!

 

 

 

Борко Бърборко /