ЗА ТАЙНАТА НА ЖИВОТА - Стоян МИХАЙЛОВ

                                    /кратка приказка в мерена реч/

 

            Живял е някога владетел, животът му в разкош цъфтял –

съветник следвал го свидетел и за спокойствието бдял.Добър бил,

 строг и справедлив, но никога и милозлив! Почитаха го там и хо -

хората – нали той беше им опората.

Но туй безгрижие не дало на този господар добър, усмивката във огле-

дало, ни сухотота под чадър! „Каква животът тайна крие”,измъч –

вала го всеки ден! „На дявол ли подвластни ние, сме роби от де –

ня рожден”? Не го тешали и молбите на хората безкрай до него,

глава извил към висините – наложил страстното си его!

            И ето че се слух понесъл, мъдрец живеел нейде весел! „Че

на живота всички тайни, били предимствата му знайни”!

Без и секунди да се бави, на път се властникът отправи!

Съветникът да него беше и действията му следеше.А път ги чакаше

далечен, в премеждия и мрак облечен...

            Преминаха реки, полета – съдбата водеше ги клета. И хора

срещаха различни – добри, омразни и безлични... А на живота тай –

ната дълбока, далаче бе от умствената кота! Изнизваха се дните тъй

поредно, без резултата да съзрат нагледно. Пътуваха те, спяха бе –

зутешно и си целта преследваха безгрешно! Така замръкнаха в

гора широка – умора сетиха накрай дълбока. Вечеряха и вино пиха,

та върху вейките се свиха. Дано до утро отпочинат и пътя си напред

преминат... Но кой в гората непозната, на сън оставя си главата? На

бухалът гласа началото, за двама на страха бе наметалото! И мечка

„сухи пръчки чупи -  далечно бяха вълци чути”!От страх запалиха

си огън – адреналинът беше много! И пак „смеха на дявол чуха, при –

виждаха си великани ... Дори и фея с песен глуха, наблизо сякаш ги

подмами!

            Извива огънят езици, расте и едрата жарава... Там сякаш мра –

ковите жрици, на двамата покой не дават! Страхът в гърдите им напира,

расте и с времето не спира!

Съветникът поредно съчки от тъмната гора донесе и с наръча в

ръцете пръчки, на огъня се в плен понесе... О ужас и неземно чудо,

със риск че двамата изгарят , в жаравата залитна лудо за помощ бърза

господарят! И колко след това горяха и колко сънени не спаха... Страхът

доскоро ги обхванал, навярно други път бе хванал!Във общи болки те

лежаха, но от смърта далече бяха! С крака, ръце поизгорели – ги срещна

 утро с птичи трели!

До обед раните си миха и в сън за час осамотиха.Излязаха го –

рата дива, а радостта в сърца прелива!Доволни, весели двамина – и

в болките им тръпка има!Това, че си сърца дариха двама – нима не е

то ”ТАЙНАТА голяма”? Те търсиха я надалече, а тя им е в гърдите вече!

            Животът бил е с тайната велика, в човека ОБИЧ КЪМ ЧОВЕК  да

блика! И във гърди със радостта омайна, понесоха към къщи тази „тайна”.

 

28.02.2018