БРАТСКА ДЯЛБА - Стоян МИХАЙЛОВ

/приказка-поука  в мерена реч/

 

Във сговор си и мир живяха, стопаните от село

Стряха. Те братски мъката делиха и в радостите се не

криха.Работеха земята дружно - та повече какво бе нужно?

Но с времето задуха вятър – смени той селския

„театър”.От где дойдоха  лоши нрави – човек

срещу човек изправи!Бащите, синове не тачат – за

 име родово не плачат. Съседите не си помагат,

омраза в действията влагат. Крадец ли туй селце ограби,

доскоро с къщи  без огради?

За да съм точен и безгрешен, посочвам пример тук

успешен.Как двама братя милостиви, след време виждаха

се „криви”!Бащата жив докато беше – добре огнището

гореше... Но щом се старият помина, издуха „братството”

комина. Земята трудно поделиха - едва се братята не биха!

Сега  работят я сами те, все друг им носеше вините. А

ето че се случи нещо, което скара ги горещо!Бадемово

дърво на слога, запали двамата в тревога! Когато плодо-

вете браха – с торби различни двама бяха!

Та ето ги сега при кмета, да им реши съдбата клета.

Че общото дърво на слога, по братски да делят не могат!

А кметът бе човек разумен – урок поднесе бързо умен. На куп

изсипа им торбите и ги загледа във очите! Две шепи сипа

той пред първия, със три възнагради пък втория...Останалото

сложи във торбичката – довиждане им махна със абичката...

Почакай - възмутени двамата, на кмета схванаха измамата?

Нима това е истината, правото – задърпаха го за торбата

здравата!Нали по равно се полага, къде е истината блага?

Тогава братята сърдити, засмяно кмета ги попита:

- Щом  вие право знаете какво е, присъствието е излишно

мое. Не ставайте за смях пред селото и бързо си свършете

делото.И нека бъде ви поуката - за идващите дни сполуката!

 

С очи посрамени къде се скриха - бадемите по братски поделиха!

А всяка есен за съвета кмета, с бадеми му напълваха къскета!

 

 

ТЪРГОВИЩЕ

10.02.2018