ЗМЕЙОВО - Светла Чапкънова

Имало едно време  едно село, сгушено дълбоко в гората. Селяните в него живеели задружно и весело. Работили на нивите си, гледали децата си и били много щастливи. Змейово било най-обикновено село катовсички села по света.

Носела се легенда, че земите и гората наоколо били на един змей, който все още живеел скрит в една пещера, и за една отвлечена от него девойка, която повече никой ни чул, ни видял. А майка й толкова дълго плакала, когато змеят я откраднал, че пресъхналата река се напълнила от сълзите й и оттогава  била буйна и пълноводна.

Но това се случило толкова отдавна, че старите хора я разказвали на децата като приказка, а на тях също им я били разказали, когато били малки.

 В хубавите топли дни момците на Змейово се събирали на единия бряг на реката, за да ловят риба, а момите заставали на отсрещния и ги наблюдавали. Постепенно риболовът се превръщал в състезание, наставала такава врява с веселби, закачки и песни, че всичката риба се скривала под речните камъни.

Сред младите хора били Стоян и Кат. Те се били сгодили през зимата и се стягали за голяма сватба през лятото. Били много влюбени и щастливи и всички им се радвали и им приготвяли сватбени дарове.

Веднъж  Катя видяла нещо да свети в дълбочината на вира, показала и на Стоян:

-          Виж, колко бляскави камъни има там! Приличат ми на два големи зелени изумруда.

Но колкото и да напрягал поглед Стоян, не ги виждал, гмурнал се във вира да ги намери, но така и не ги открил. Загледали и другите във водата, но никой не виждал скъпоценностите. Пошегували се, посмяли се и скоро забравили за тях.

Преди да си тръгнат Катя отново видяла камъните под водата, но повече нищо не казала. Не споменавала за това и всеки следващ път, в който от реката бляскали двата зелени изумруда, но щом погледнел някой друг, те изчезвали.

Всичко продължило по старому докато един ден голяма сянка засенчила младите хора, чул се плясък на криле и докато се опомнят един змей грабнал Катя и се гмурнал в дълбокия вир с девойката в ръце.

Върнали се в селото, разказали как змея откраднал Катя, завайкали се всички, но никой не знаел какво да прави. Обикаляли около реката с часове, но без резултат. Катя я нямало.

Натъжени хората се прибрали по къщите си, но Стоян не можел да си намери място от мъка. Цяла нощ се мятал в леглото и рано сутринта се стегнал за път.

-          Отивам да си търся невестата – казал на майка си – без нея в село няма да се върна.

И тръгнал към реката. Като стигнал до вира, поел си дълбоко въздух и скочил в дълбокото. Намерил се в една подводна пещера,а в далечината се виждала едва едва светлина. Заплувал натам и по едно време усетил под краката си дъно, изправил се полека, излязъл от и се скрил до едната стена на пещерата. Дочул стъпки, някой бавно се приближавал до него. Вгледал се в полумрака и различил фигурата на една старица, която едва- едва вървяла.

Не било трудно да я хване и да я затисне до камъните, тя била толкова стара и уморена, че дори не се съпротивлявала.

Загледал се момъкът в лицето на старата жена – тя не се страхувала, гледала го право в очите и му правела знак да не говори. После го хванала полека за ръката и го повела в тъмната част на пещерата на мястото, от което дошъл. Там седнала да един камък, поела си дъх и му заговорила тихо:

-          Идваш за девойката, нали?

И за мен някога дойде годеникът ми, но змея го уби и го хвърли в реката. Оттогава живея при него, затова трябва да ме послуша, да ми вярваш и да правиш каквото ти казвам, ако искаш да спасиш и нас двете и себе си.

-          И тебе ли отвлече змея? – прошепнал Стоян – от кое село си, бабче?

-          От Змейово.

-          В нашето село само моята Катя отмъкна змея, няма друга жена взета.

-          Аз съм много стара, змеят ме отвлече много отдавна, но през всичките години ми даваше да пия омагьосана вода, която запазваше младостта ми, и ме държеше в пещерата, за да се грижа за него. В продължение на много време се чудих защо не се променям, но един ден разбрах за магията и спрях да пия от водата му. Тайно я подменях с речна, а той повярва, че магията вече не ми действа и затова остарявам. О тдавна се оглеждаше змея за друга девойка, с която да живее, когато вече не мога да се грижа за него. Много дълго ви наблюдаваше на реката, подмамваше момичето да влезе във водата, за да я издърпа в пещерата, но тя не се подлъга и се наложи да се покаже пред всички и да я открадне.

-          Как да го убия? – попита Стоян.

-          Докато е змей не можеш да го убиеш, но на всеки дванадесет години се превръща в човек за три дни по Великден, а тази година се пада дванайстата. Ще успееш само тогава, защото в тези три дни ще е загубил магията си.

Върви си сега в село, до Великден има девет дни още, подготви се и се върни тук в нощта преди празника. Той ще заспи като дракон, но на сутринта ще се събуди като човек. Тогава ще го убиеш и ще бъдем свободни. За Катя не мисли, аз ще я пазя докато се върнеш.

Не му се тръгвало на Стоян, но нямал избор и се прибрал. Разказал на всички, че е намерил Катя и старицата и ще се върне за тях след девет дни. Хората се зарадвали и зачакали уреченото време, а смелият момък се стягал за двубой.

Дошъл денят преди Великден, а привечер Стоян мушнал една остра кама под ризата си и тръгнал към вира. Отново се гмурнал и доплувал до пещерата, а там вече го чакала старицата и го скрила докато настъпи утринта. Притихнал в скривалището и зачакал да го повика старицата.

-          Змеят вече е човек – казала тя.

 Скочил Стоян, хукнал към леглото му с извадена кама и го пронизал в сърцето. Спящия мъж дори не мръднал.

Двете жени стояли в дъното на пещерата и не вярвали, че са спасени. Катя се хвърлила на врата на годеника си и понечили да тръгнат, когато старицата отворила един сандък, пълен със скъпоценности.

-          Хайде, деца, взимайте колкото можете да носите и да излезем на дневна светлина.

Напълнили каквото намерили от сандъка и преплували извън пещерата, върнали се в Змейово, където ги чакали с нетърпение.

Запретнал се Стоян и построил голяма къща със златото на змея, вдигнали сватба за чудо и приказ,а старата жена останала при тях и се радвала на децата им като на свои.

Всички живяли спокойно и щастливо и дълго разказвали приказката за змея и храбрия момък, който го убил и спасил любимата си и селото.

 

 

Гр. Бургас