ЩУРОМИР - Дядо Люб.

                     ИСТИНСКА  ПРИКАЗКА

 

 

                     Бе отдавна. Този ден

                     спомен стар събуди в мен.
                     Случаят е неприятен,
                     но за пример -  е понятен!

                   

Казваше се Добромир,

кръстен беше Щуромир.

Що така сме го решили?
Помислете драги, мили !

Все играеше си  сам.  

Ще си кажете: „От срам!“.

Не приятели добри! 
Той не търсеше игри,

с влакчета и с камиони,

с пиана и с цуктромбони.

Разни други залъгалки

са за бебетата малки

и  планувал от зори,  

нещо важно  да твори!

Искаше да е прославен, 

и разбира се, забавен ! 

Всеки в него да се вглежда

Хранeл  си е той   надежда

Ех да бяхте му видели,

начинанията смели!

От учителките скрит

и за нещо май сърдит,

уж за някакво  мече,

скара се с едно  момче.

Не мечето бе причина ,

а момчето го надмина

във играта  на прескок.

Сякаш,бе  го блъснал  ток!

Щом излязоха  на двора,

за да видят много хора,

колко е добър бегач,

                     на тояга, бе ездач

и с усмихнато лице,

и разперени ръце,

сякаш, че от  самолет 

там изпращаше привет.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Да покаже че не пада

с куц крак скача по ограда.

                     После влезе в шадравана,

уж ще плува в океана,

а пък с мокрите си дрехи, -

                     / били рицарски доспехи!?

искаше да ни докаже,

че единствен той е важен,

че ще стане най-прочут -
хвърли  всички ни във смут!

Сили от къде  намери ,

на дърво се покатери,

стигна..леле...до върха

и попари ни дъха,
клони почна да люлее

и със пълен глас да пее:
„Аз съм истински орел!

Като мене ,кой е смел?

Но  каква се случи тя ...!?

Към земята полетя

и  жестоко как пострада!

Не защото му се пада,

а защото за забава

си потърси смешна слава!
После  в гипс му бе ръката,

С бинт превързана главата.

с опериран е  далак,

в шина левият му крак

Десният на макара

счупени и три ребра.

Дълго беше неподвижен.

От другарчета обгрижван,
да го возят във количка 

там изреждаха се се вички


Правилно ли Добромир,

сме нарекли Щуромир?

Да, ще каже всеки, знам,

този случай е за срам!
А от мен съвет вземете:

Като него, не правете!
.