Необичайно приятелство - Татяна Ганчева

Едно коте мъничко обикаляло из улиците сам-самичко. То било пухкаво и сиво, и много игриво. С листа и пеперуди се заиграло и тогава що видяло? Другите котки не скучаят, а задружно те играят. Бягат, скачат и се веселят, всички заедно, не се делят. А котките какви ли били? Всички до една били красиви, но и много горделиви. Черни, рижави и бели все весели, игриви, смели. Имало черна котка с напета походка, както и снежнобяла, която високомерно вървяла. Рижата пък била много смела и грациозна като газела. Коя от коя била по-красива, разноцветна и игрива. Само котенцето сиво не изглеждало красиво, затова било горкичко и скитало самичко. Мечтаело да се повесели с приятели добри, но било самотно затова се чувствало сиротно. Искало със самотата да приключи и решило в играта им задружна да се включи. Но щом се приближило за да си поиграят, другите започнали да го обиждат без да се маят:

- Ти не ставаш за игра - първата котка му рекла. - Къде пък си видяло котка с такава тромава походка?! Така му се присмяла котката бяла.

- Стой си сам-самичко. Виж, какво си грозно и мъничко - рекла му друга котка и го оставила.

- И много тромаво отгоре на всичко - третата бързо добавила.

- Така не бива, изглеждаш смешно с тая козина сива, толкова пухкава и игрива. Направо уплаши животните всички - от кучета, котенца до птички. Не си нито бяло, нито черно и изобщо не си модерно - казала му черната котка и го погледнала с ненавист, цялата изпълнена със завист.

- Не те искаме тук - заявила последната напук.

И така всички изоставили котето мъничко и то продължило да бъде сам-самичко. Защото вместо да го пуснат да си играе с тях, котките го направили за смях. И всички на котето обърнали гръб без грам съжаление и скръб. Но какво да прави, що да стори? Как мъката могло да пребори?! Вместо да тъгува и да се гневи, решило то да си върви. Продължило със своята разходка, вървейки с тромавата си походка, само да скита без никого да пита. Вместо да тъжи, че си няма приятели добри, решило да не мързелува и тръгнало за мишка да ловува. Вървяло без назад да се обръща и започнало да обикаля от къща в къща.

Но след като доста къщи обиколило котето се изморило. Решило да поспре за малко и тогава видяло в ъгъла едно мишленце малко. Мишлето също видяло котето, но нито се разтреперило, нито пък дума обелило. То дори не се скрило, а само на кълбо се свило. Стояло и не помръдвало оттам.

- Мишленце, ще те изям! - казало му котето и се приближило, но да стои мирно мишлето продължило. И тъй като мишлето било сам-самичко, котенцето мъничко го хванало в своята лапа, готово цялото да го излапа. Но мишлето било такава трогателна гледка - плачело и не помръдвало, сякаш било затворено в клетка.

- Изяж ме, та да се свършва всичко. И без това съм сам-самичко - промълвило мишлето едва-едва, без да се страхува, макар и да било в беда.

Но котето се спряло, изведнъж нещо му натежало и сърцето го заболяло. Станало му тъжно, мило и мишлето не убило. А мишлето много се учудило и сякаш нещо в него се пробудило. Разбрало, че котето било много добродушно и към постъпката му не можело да остане равнодушно. Затова набързо мишлето се мушнало и от все сърце котето гушнало.

- А ти защо плачеш, мишленце мъничко, и защо си сам-самичко? - попитало котето загрижено, гледайки мишлето угрижено.

- Нямам си никого, останах сираче и затова все ми се плаче. Мишлето избърсало своите сълзи, а котето за малко щяло да се просълзи.

- Аз ли не знам какво е да си сам - рекло котето без срам. - Мене всички котки ме отбягват, видят ли ме и побягват.

- Тогава да станем приятели добри и да играем до зори - предложило мишлето мъничко със своето гласче тъничко.

- Но защо искаш да си приятел с мен? Та ние сме съвсем различни - като нощ и ден!

- Защото ти притежаваш добродетели безброй, а това е най-важното, приятелю мой.

- Другите не мислят така, защото все ме обиждат.

- Сигурно завиждат.

- Да завиждат?! За какво? Кажи, мишле, какво видя в мен добро?

- Та ти си толкова добричко, не знам защо си сам-самичко. Явно другите са ограничени, изпълнени с предразсъдъци, студени. Ти притежаваш вътрешна красота.

- Но какво значи това?

- Ако си добро, послушно, и милостиво, тогава ти си най-красиво.

- Но какво искаш да кажеш с това? - попитало котето, тъй като не могло да разбере мъдрите му слова.

- Красотата няма нищо общо с външния вид, това имам предвид.

- Значи да имаш добра душа означава да притежаваш истинска красота?! - казало котето с известно колебание, слушайки мишлето с изострено внимание.

- Да - казало мишлето и кимнало с глава, утвърждавайки своите слова. - Защото когато си добър и търпелив, тогава ти ще бъдеш най-красив.

Накрая котето всичко осъзнало и мъдрите слова разбрало.

- Ако сме мили и добрички, тогава никога няма да бъдем самички - изказало котето в заключение своето собствено мнение. - Тогава да станем приятели добри и няма вече да си само за миг дори.

Речено-сторено. Така котето и мишлето станали приятели добри и играли до зори. И макар тяхното приятелство да изглеждало необичайно, то било истинско и дълготрайно.