ДЕТСТВОТО – НАЧАЛО НА БЕЗКРАЯ - Тодор БИЛЧЕВ

И аз такъв ли мъничък съм бил,

на таз земя кога съм се родил?

И за мене ли така нещата

ставали тъй трудно на земята?

 

Хем да ходиш прав и хем да мислиш.

Приказките сам да си измисляш.

А големите да ги наказват

за това, че лошо ги разказват.

 

Малък да си, помня, не бе лесно.

Ала беше много интересно.

Да пораснем всичките тогава

искахме, но изведнъж не става.

 

И в игри, със приказки и песни

станахме големи. И то лесно.

Но и днес за детството мечтая.

За началото...И...за Безкрая...