К О Т А Р А К И С В Р А К А - Тодор БИЛЧЕВ

В локвата се къпе сврака.

Пърха, маха със криле.

И не спира тя да кряка

под дъждовното небе.

 

От ведро се дъжд излива

над разперени крила.

Свраката му се присмива

и си кряка – кря, кря, кря!

 

Но във миг край нея, свъсен,

мярва се и котарак.

В този час, не толкоз късен,

свраката излапва – щрак!

 

Тук поуката каква е?

Щом си много горделив,

за живота си нехаеш,

няма да си дълго жив…