БАБИНАТА ГЪСКА - Иван ЕДРЕВ

Звънна ми от село

мойта баба Катя:

„С влака във неделя

гъска ще ти пратя.”

 

Бяла като пряспа,

гъската пристигна.

От вратата крясна,

страшен шум се вдигна.

 

Вляво Крум, съседа,

през балкона гледа –

вика, негодува.

Вдясно глас се чува:

„Градски дом това е!”

Гъската нехае.

 

За да я окъпя,

в банята я турих.

Тя в легена стъпи

и го прекатури.

 

Бабината гъска –

като змей тя съска!

 

И с крилете пляска,

непрестанно кряска:

Га- га- га!

Отворете ми сега!

 

Май е огладняла

тази гъска бяла?

В кухнята я каня,

за да я нахраня.

Мажа й филия

с мас и мерудия.

Давай кюфте –

гъската не ще…

 

Слушай, гъско бяла,

ти си оглупяла!

Яж и стига писка.

Татко, ако иска,

ще опита ножа

върху твойта кожа!

 

Може с думи лесни

гъска да се стресне.

Яде като гладна.

И троха не падна.

Сетне с пълна гуша

обеща да слуша.