КОСЬО И ЧИК - Иван ЕДРЕВ

-          Добре дошло, врабче, на нашия балкон. Как се казваш?

-          Чик – изцърка врабчето.

-          Аз пък си мислех, че всички врабчета се казват Чик Чирик – отвърна Косьо.

-          Може, но аз съм само Чик, защото съм още малко врабче. А ти как се казваш?

-          Доскоро бях Косьо. Но откакто тръгнах на училище, вече съм Константин Драгостинов Константинов.

-          Оле че дълго име…Свят ми се зави и за малко не паднах от балкона. Как го помниш? Аз никога не бих го запомнил.

-          Учениците като мен трябва да помнят. Когато станах първокласник, първото нещо, което се искаше от мене, беше да знам трите си имена, после азбуката и други подробности. Какво да ти разправям, като вие, врабчетата, не ходите на училище.

-          Аз съм ходил една седмица на обучение, нещо като лятна градина. Събраха ни всички малки врабчета и ни обясняваха най-важните неща в живота на врабчетата: как отвисоко да откриваме паднали на земята зрънца, как да се пазим от ястребите и котараците…Но най-важното за едно врабче е да може да си върти главата на всички посоки, нагоре и надолу. Искаш ли да те науча да си въртиш като мене главата? – попита Чик.

-          А ти къде живееш? – поинтересува се Косьо от своя нов приятел.

-          Спя в клоните на черницата отсреща заедно с цял рояк други врабчета. Много е весело. Ако искаш, можеш да ми дойдеш на гости. Хем ще си поговорим повече.

-          Може – отвърна Косьо. – докато още не е дошла зимата.

-          Не говори за зимата, че ми настръхва перушината. Не знам какво ще правя тогава. Старите врабчовци казват, че ни чака сняг, студ и глад…

-          Не се плаши, Чик  - опита се да го успокои Косьо. – Ще говоря с моята приятелка лястовицата Черната стрела да живееш през зимата в нейното гнездо. Тя отлита всяка есен и до пролетта гнездата й е празно. Само че трябва да го пазиш чисто. Не искам да те обидя, но вие, врабчетата, цвъкате навсякъде и след вас някой трябва да чисти. ..Все ще се намери някоя троха и за теб. Няма да те оставя гладно.

-          Много ти благодаря, Косьо. Обещавам да пазя чисто на балкона и в гнездото. Ще кажа на всички врабчета, че си добро момче и да не се плашат от тебе.

            После Чик отлетя към черницата.