ГЛАДНА СВРАКА ВЕРТОЛЕТ ОТКРАДНА - Иван ЕДРЕВ

Тази сврака сива -

 хитра и крадлива -

дето грачи гладна,

вертолет открадна.

Боен вертолет - зелен.

 Истински - въоръжен

с бомби, пистолети,

цели две ракети.

Свраката проклета

взе на вертолета

свойте малки сиви

сврачета кресливи.

 Често им се кара

тази сврака стара:

„Хей, деца, млъкнете.

човки затворете.

Да летите с вертолет

е за вас голям късмет.”

А моторите гърмят,

перки лудо се въртят.

Вертолетът мига,

облаците стигна.

Стана чак горещо.

Сврачетата нещо

шумно запищяха.

Май, че огладняха.

А пък мама сврака,

иска да почакат:

„Сврачета млъкнете,

човки затворете!

Още няма пладне,

а сте вече гладни.

Да ви храня, ама, ха!

Няма ни една троха.”

Друга мисъл и дойде:

да се приземи.

Къде?                  

На централния площад,

в центъра на моя град,

вертолетът при десант,

цопна в пълен шадраван.

Чайки с викове кръжат.

Хора тичат и крещят:

„В този вертолет е скрит

някакъв пернат бандит.

Има той ракети,

бойни пистолети.

Леле, леле!

Само да не стреля.”

Опустя площада…

Никой не пострада.

Сврачетата само

пискат гладни: „Мамо,

дай ни да ядем,

за да не крадем!”

А пък мама сврака

повече не чака.

След разходка здрава,

пица заслужават.

Яденето свърши.

Мама Сврака бърше

човките им с кърпа.

Те с крилцата пърхат.

И накрая за десерт -

хапнаха си сладолед.