ПРИКАЗКА ЗА СТРАХА - Сесил Костадинова

Царувал в едно царство един страхлив цар. Не се страхувал от това, че хазната се изпразвала заради разкошните балове и ловни походи. Не се страхувал и от бунт на поданиците си, защото те били по-страхливи и от него и въпреки бедите, които им носел, не виждали по-достоен монарх. Страхувал се царят от един магьосник, който обикалял страната и сеел смут в сърцата на хората:

— Изпята е песента на царя – казвал магьосникът. – Омръзна той с делата си на Могъщото небе и то изпрати мен, за да го сразя, ако не изпълни три мои желания.

И ето, нещастия и болести залели царството. Изчезвали съветници и слуги, умирали конете, стопявали се мечовете. Въздишал царят, пъшкал и накрая решил:

— Доведете този магьосник! Ще изпълня желанията му!

Довели магьосника.

— Казвай какво искаш и си върви по живо, по здраво – подканил го нетърпеливо царят.

Магьосникът погладил брадата си:

— Първо, искам да ми отстъпиш каляската и кочияша си.

— Да бъде! – отсякъл високо царят.

— Второ – продължил магьосникът, – искам да ми подариш този дворец с всички лакеи и слуги.

— Да бъде – отвърнал по-тихо царят. Не му се разделяло с блестящия дворец.

— И трето, искам да ми дадеш царския си жезъл и царската си душа.

Позапънал се царят, но нямало какво да стори – бил обещал.

— Да бъде – едва чуто казал той.

Станал от трона и напуснал двореца с наведена глава. Пред портата се обърнал назад и извикал:

— Проклет да си, магьоснико, че превзе живота ми!

Тогава от вътрешността на двореца проехтял гръмовен глас:

— Грешиш, царю! Не аз, а собственият ти страх те лиши от всичко, което обичаше. Ти дори не се опита да се защитиш.

Разтреперал се царят от яд, но нямало какво да прави – магьосникът казвал истината. Погубил го бил собственият му страх. Въздъхнал той, увил се в плаща си и изчезнал из уличките на града. Повече никой не го видял или чул.