Калинка в беда - Наталия Бялек

Една калинка в тревата стояла,

стояла и песничка си пяла.

Но не била весела песничка тя,

сякаш че пяла калинката за беда.

Минал щурецът, поспрял и погледнал,

тръгнал, после се върнал и срещу нея седнал.

"Защо си тъй тъжна?" - попитал я той. -

"Виж денят колко е хубав и е само твой."

"Ах, щурчо, прощавай, изпаднах в беда.

Лоша и страшна и тежка е тя.

Крилото си счупих, докато летя,

сега само тъжните песни мога да редя.

Ах, искам, как искам да видя синьото небе,

искам да бъде както си бе.

Искам вятърът моята песен да слуша,

от тревата вече дойде ми до гуша.

Моля те, малко надежда ми покажи,

какво да направя сега ми кажи?"

Щурецът я гледал, мислил и чудил,

накрая се сепнал, скокнал, изчезнал.

А калинката наша пак песен подела

и рими тъй тъжни от нея плела.

Минал час, може би два,

оплаквала тя съдбата си зла.

Но не плакала дълго още горка,

защото скоро вече не била сама.

Щурчо бил довел бръмбара Фил,

а доктор той добър ако не бил.

Крилото внимателно погледнал

и после ръкави затегнал.

Крилото зашил с бод тъй невидим,

че било е скъсано няма да предвидим.

И калинката пак можела да полети,

да полети и весела песен да реди.

Гледал я щурчо усмихнат от земята,

а калинката летяла щастлива из синевата