Мече, което не знае какво да облече - Наталия Бялек

В гората живееше мече,

което се чудеше какво да облече.

Кожухчето си то не спря да носи

но, горкото, много се износи.

Сложи си червеничко елече,

ала след ден му омръзна вече.

Пробва да походи с шапчица -

твърде тясна за тази главица.

Ами това жълто шалче?

Бързо стана то на парцалче.

Обувките му бяха високи,

панталонките пък твърде широки.

В гардероба по цели дни да се рови не спря

до дето дъното му не опря.

Лятото мина, също и есента,

после пък лютата зима - завари го тъй зла.

Спря да си търси дрехи нашето мече,

то много добре знаеше какво да облече.

Кожухчето си взе, макар да бе старо,

макар да бе в гардероба толкова висяло.

С дупки, протрито, на кърпа подобно

но пък познато и толкоз удобно.

Бързо го сложи, прозя се па легна.

кожухчето си то плътно затегна.

Потъна в сън дълбок и сладък най-вече.

че щеше да спи така чак до лятото нашето мече.