Пътят на житното зрънце - Силвия Бояджиевa

Хората  златни  семенца посяха,

сложиха ги на дълбоко и поляха.

През есента лежаха в земята,

през зимата снега покрива им главата.

 

После пролетта топла  дойде

надежда за живот да им даде.

Погалиха ги първите слънчеви  лъчи

и семенцата златни ококориха очи.

 

Най-накрая плахо се показа, то

малкото златничко зърно.

И едно по едно извиха в силни жита,

живот взели от майката земя.

 

А когато горещото лято дойде,

доведе хора със сърпове в ръце.

Натежалите класове обраха,

на снопове тежки събраха.

 

После мелничаря запретна ръкави

и брашно от тях направи.

А от тази араматна бяла смес,

вкусна питка замеси баба днес.