ТАРАЛЕЖЧЕТО БЕЗ БОДЛИ - Никол Миленова Бояджиева

В една далечна, далечна гора от онези за които всички знаем че съществуват, но не всички сме успявали да видим се родило малко таралежче. Когато се родило, то било еднакво с всичките си братя и сестри. Времето минавало, малките таралежчета растяли  и то забелязаяло, че не е същото като другите. То нямало бодли. Мъничето смятало, че другите животни нямало да го приемат,  усещало че е различно и това го правило безкрайно нещастно. Да, в света на таларалежите ако нямаш бодли, няма щастлив живот, защото си уюзвим и лесна плячка.

 Един прекрасен есен ден, натъжено от тази мисъл, то вървяло по горска пътечка и видяло Скокльо. Скокльо било едно необикновено зайче, защото имал само едно ухо. Преди много години хитрата лисица нападнала Скокльо и откъснала едното му ухо, но това е друга история... Опашатото зайче го поздравило, но забелязало унилото настроение на другаря си и го попитало защо е тъжно. Ежи, така се казвало таралежчето без бодли, му споделило за проблема си а, зайчето му се усмихнало. Предложил му открие нещо в което е най-добър, като него - Скокльо не чувало с едно ухо, но за това пък се научило да бяга и било най-бързото зайче в гората.  Двамата се разделили. 

През целия ден Ежи мислило за думите на заека, но така и не открило поне един свой талант или качество. Нещо отново прекъснало мислите му. Чул се гръм, появили се черни облаци, съсвесем ясно се усещала идващата буря. Чул се и друг шум, таралежчето забелязало старата къртица която се мъчила да изкопае дупка, само с едно краченце, защото другото било наренено от един остър клон, но това е друга история... Ежи веднага се досетил, че няма как да успее сама преди бурята да настъпи. То решило да и помогне и бързо започнало да копае. За голяма своя изненада, таралежчето открил, че  се справил много добре. Защото за да копае не му трябвали бодли, а липсата им даже била в негова полза -лесно влизал и излизал  в дупкита докато я разкопава. Къртицата била много щастлива, че спасила семейството си и разказала на всички горски обитатели. Те вече го викали, ако се нуждаят от помощ когато си правели домове.

Минало време и  Ежи станал най-добрият майстор на дупки в гората. Всички горски животни го уважавали за това.  И ако се случило така, че да попадне  в опасност, макар и да нямал бодли, винаги можел да почука на нечия врата и да са се спаси. Таралежчето вече не било тъжно, защото то открило начин да бъде щастливо.