ГОРСКА ПРИКАЗКА - Венцислава Симеонова Печанска

Живяло някога едно

Меченце със сърце добро.

Било възпитано, добричко.

Обичали го много всички.

С приятелите си в гората

споделяло цял ден играта.

Лисиче, Зайче и Мече

все заедно били навред.

Веднъж се случило така,

че станала една беда.

Докато тримата другари

играели в гората стара

дочули тъничко гласче

за помощ тихо да зове.

През цялата поляна тичали,

под всяко камъче надничали,

за да открият бързо те

чие е тънкото гласче.

Кой в този хубав, слънчев ден

разплакан ходи, наранен.

Под най-голямото дърво

помръднало едно листо.

Там малко катериче мило,

цял ден не яло, нито пило,

на топчица се било свило.

Хралупата била високо,

а малкото с геройски скок

политнало от небесата

и паднало след туй в тревата.

Без своите добри родители

и без дори да ги е питало,

набързо спретнало белята -

останало само в гората.

И с болка в лявото краче,

сълзички в малките очета.

Не можело обратно горе

да се качи. Но тез герои –

Лисиче, Зайче и Мече

и всеки със добро сърце,

решението взели дружно,

да направят всичко нужно

Катеричето да спасят,

в хралупата да го качат.

Пръв се закатерил Мечо,    

но не стигнал надалече.

Тънки клонки имало дървото,

нямало да му издържи теглото.

А пък Зайчето и Лиско

не успели и на близко -

не умеели другарите

да се катерят по върхарите.

Умували задружно всички

със мъничките си главички,

но не успели да измислят как

Катеричето на дървото да качат.

Най-сетне слънцето се скрило

и в гората се стъмнило.

Все още нямало следа

нито от майка, нито от баща.

А катеричето самичко

не могат да оставят всички.

От раницата си Мечето

извадило листче и ето -

написало бележка кратка

на майка му и на татко.

„Уважаеми господа и госпожи,

няма нужда да се тревожите.

Вашето скъпо дете

се намира в добри ръце.

Тръгнете по ето тази пътечка

и го търсете в дома на мечките. „

 

В късен час до вкъщи стигнало

Мечето. Майка си повикало.

Излязла Меца на вратата.

Разбрала бързо за бедата.

Нахранено и стоплено, горкото,

заспало Катеричето в леглото.

В това време на поляната

татко Катерик и мама

завърнали се у дома,

но няма никаква следа

от мъничкото им дете.

Какво се случи? Олеле!

Наоколо всичко обиколили,

но нищичко не открили.

Под нисък храст наблизо бяло

листченце някакво се свряло.

Прочели го веднага те,

и хванали се за ръце.

Към мечета хралупа хукнали,

на вратата тихичко почукали.

Отворил таткото Мечок.

На двамата предал урок –

да не оставят сам-самичко

детенцето си тъй мъничко.

Че от високата хралупа

на земята силно тупнало,

наранило си крачето

и превързано е клето.

Така родителите обещали

и честна катерича дума дали,

че занапред повече ще внимават

и самичко няма да го оставят.

Прибрали се на топло у дома

и пъхнали се в меките легла.

А на другия ден сутринта

орехова торта направили,

на мечото семейство я доставили.

Така им се отплатили

Катеричето дето спасили.

И всички били щастливи!

 

КРАЙ