КОЛЕДАТА НА МИШЧО - Венцислава Симеонова Печанска

-          Времето започва да става студено. Зимата наближава – каза татко Мишок и подуши с носа си въздуха.

-          Какво е зима? И какво е студено? – попита малкото мишле и също подуши въздуха.

-          Зима е, когато е студено. А е студено, когато опашчицата ти иска да си остане под завивките вместо да излезе навън – опита се да обясни таткото.

-          Но аз обичам навън – възпротиви се Мишчо. – Навън е зелено, и слънчево, и приятно…

-          Скоро няма да е такова – замислено отговори големия мишок.

-          Как така? – не разбираше мишлето. То се беше родило през пролетта и никога до сега не беше виждало зима.

-          Скоро листата на дърветата ще опадат, слънцето вече няма да грее толкова силно, ще завали дъжд, ще задуха вятър и ще ти се иска да си стоиш вкъщи на топло. Освен това през зимата няма да намираме лесно и храна.

-          Ооо – малкият Мишчо започна сериозно да се притеснява. Каква беше тази лоша зима? Трябваше да измисли нещо, за да избяга от нея. Ще се скрие под някое голямо листо и лошата зима дори няма да го забележи. Ще седи тихичко и няма да се показва докато зимата отмине.

-          Хайде, ела да съберем още малко шипки – подкани го татко му. – Ще са ни нужни, когато натрупа снега.

Мишчо взе малката си кошничка в ръка и тръгна след татко си. Чудеше се какво е сняг, но не посмя да попита. Сигурно щеше да се окаже нещо също толкова страшно и лошо като зимата и може би се хранеше с шипки.

Скоро стана точно така, както каза татко Мишок. По небето се появиха облаци, които пречеха на хубавото слънце да грее топло, както преди. Листата на дърветата пожълтяха и опадаха. Задуха силен вятър. От облаците често капеше вода и мокреше пухеното кожухче на Мишчо.

-          Няма ли да излизаш днес навън? – попита го една сутрин майка му.

-          Не – отговори мишлето. – Не искам Студеното да ме хване за опашчицата.

-          Кой ти е казал такова нещо? – учуди се майката.

-          Татко ми – веднага отговори Мишчо. – Той ми каза, че когато стане студено опашчицата ми няма да иска да излиза навън. А моя татко знае всичко. И ето, днес опашчицата ми предпочита да си остане у дома.

Майка му се засмя и го погали по главата. След това попита :

-          А дали опашчицата ти би искала чаша топло мляко и няколко бисквитки, щом е решила днес да си остане у дома?

-          О, да, да – зарадва се Мишчо. – Много би искала.

Мина време и Мишчо свикна да прекарва повечето време вкъщи. Навън излизаше само, за да провери дали Студеното не си е отишло. Но не. Това Студено беше много нахално и изобщо не бързаше да си отива. Малкото мишле тъгуваше по отминалото лято. Искаше му се пак на воля да може да тича из поляните, да се къпе в поточето, да лови мушици, да хапва вкусни боровинки. Никак не обичаше да му е студено.

Един ден татко Мишок донесе вкъщи голяма клонка от елха.

-          Това пък за какво е - зачуди се Мишчо. - Защо татко ми е донесъл този голям клон да заема толкова място?

-          Ще видиш – каза майка му и извади от един шкаф кутия с лъскави играчки. – Наближава Коледа. Трябва да украсим елхата.

Мишчо с радост помогна на майка си да закачат коледните играчки. С украсената елха вкъщи изглеждаше приятно и уютно. И много пъстро. Почти колкото през лятото.

На другия ден мишлето се събуди от апетитна миризма. Мама бе станала рано и приготвяше вкусни ястия. Под елховата клонка бяха подредени красиво опаковани подаръци. Да не би днес да беше рождения му де и да са забравили да му кажат?

-          Днес е Коледа – каза мама Мишка. – За всеки от нас има подарък.

После му подаде неговия и го целуна по върха на нослето.

 

Мишчо много хареса Коледата. Явно, че не само през лятото се случваха приятни и интересни неща. Зимата също имаше своите хубави моменти. Искаше му се да е Коледа всеки ден.

КРАЙ