МЕЧЕТО БАМЗИ И ПОЛЯНКАТА НА ФЕИТЕ - Венцислава Симеонова Печанска

Беше чудесен пролетен ден. Слънцето приятно препичаше, птичките пееха, пъстри пеперуди се гонеха над цъфналите цветя. Но мечето Бамзи бе тъжно. Приятелите му лисичето Фокси и зайчето Бъни бяха болни и не можеха да излязат да играят. А без тях на мечето нищо не му беше забавно. Скучаеше и бе сърдито на всички.

- Просто излез и се поразходи – посъветва го майка му – ще видиш   че в гората винаги се намират интересни неща.

Нямаше какво друго да прави и затова реши наистина да излезе и да се поразходи. Както винаги приготви приключенската си раница като си взе вода за пиене и голям сандвич – никога не се знаеше какво може да се случи в гората.

Тръгна по пътеката, която води към езерото. Искаше да отиде да види дали жабите са се събудили от дългия си зимен сън. Както вървеше, изведнъж чу тъничко гласче :

-Моля те, помогни ми!

В първия момент помисли, че му се е сторило, но след малко отново го чу :

- Ей, мече, моля те да ми помогнеш!

Бамзи спря и се огледа – наблизо нямаше никой.

-Тук долу – до шипковия храст! – обади се отново тънкото гласче.

Наоколо имаше само един шипков храст, но до него не се виждаше никой. Мечето започна да се чуди.

-Приближи се и ще ме видиш! – каза тайнствения глас.

Бамзи плахо пристъпи напред към храста. Не очакваше гласът да принадлежи на някой страшен звяр, но все пак малко се страхуваше. Оказа се обаче, че наистина няма нищо чак толкова страшно -  сред тревите в основата на шипковия храст се криеше едно много мъничко момиченце. Това сигурно е Палечка, помисли си мечето. Майка му често му четеше приказката за момиченцето, родено от цвете и малко колкото палец.

-Но защо се криеш тук?! – попита учудено Бамзи.

-Не се крия! – сърдито отговори момиченцето. – Не виждаш ли, че не мога да помръдна?!

Мечето се приближи още повече и като погледна внимателно забеляза, че цялото тяло на момиченцето е омотано в здрава паяжина. Нямаше време за губене – трябваше да я освободи преди гладният паяк да се е върнал.

-Спокойно, ще ти помогна – решително каза мечето и се залови  за работа. След няколко минути паяжината бе размотана и момиченцето раздвижи схванатите си ръчички и крачета. Тогава мечето забеляза и малките пъстри крила на гърба й и учудено попита:

-Коя си ти? Мислех, че си Палечка!

-Но Палечка е от приказките – обидено отговори момиченцето – Аз съм фея. Казвам се Флорентина.

-Аз съм Бамзи, приятно ми е – любезно се представи мечето. Но продължаваше да се чуди – Мислех, че феите са от приказките.

-Нееее, не сме от приказките – заговори феята – Просто се крием и не се показваме пред никого. Само цветята знаят за нас, но те не могат да говорят.

-Цветята ли? – попита Бамзи.

-Да, цветята. Ние ги караме да цъфтят. Гледай!

Феята пъхна ръчичката си в малката чантичка, която висеше на кръста й, след това я извади и поръси наоколо вълшебен златен прашец. Там, където паднаха прашинките веднага се разлистиха красиви пролетни цветя.

-Обикновено не напускаме полянката, където живеем, но сега е пролет и цветята трябва да цъфтят – продължи да обяснява феята.

-Сигурно полянката ви е много далеч от тук – предположи мечето, тъй като познаваше всяка пътека и поляна в гората, а никога до сега не беше виждало феи.

-Всъщност е съвсем наблизо. Просто е тайна и никой от вас не може да я види. А сега ме извини, но трябва да се прибирам. Благодаря ти, че ме спаси!

Феичката разпери крилата си и се опита да полети, но не успя. Явно едното й крилце се беше навехнало, когато паякът я бе омотал в здравата си паяжина.

-О, но какво ще правя сега? – тъжно попита тя. – Ще трябва да вървя по земята, а толкова страшни зверове бродят наоколо…

-Не се тревожи! Аз ще ти помогна да стигнеш до вълшебната полянка – веднага предложи Бамзи. Майка му го бе учила, че винаги трябва да помага на изпадналите в беда.

-Но нали разбираш, че не трябва да казваш на никого за нас? – сериозно го попита феята.

-Разбирам! – сериозно отвърна мечето на свой ред. А сърцето му се изпълни с гордост и се почувства някак специално заради това, че знаеше тайната на феите.

Мечето се наведе и внимателно взе феичката в лапичката си. След това тръгна натам, накъдето тя му посочи. Съвсем скоро спряха до едно голямо дърво. 

-Пристигнахме! – обяви феята. – Тук можеш да ме пуснеш! Вече съм в безопасност.

-Но аз не виждам нищо наоколо! – Бамзи се оглеждаше с очакване да види други феи или поне къщичките, в които живеят.

-Вече ти казах, че всичко трябва да си остане тайна, затова не виждаш нищо наоколо. Така е най-добре! Ако се покажем и нарушим тайната си, силата на вълшебния ни прашец ще изчезне и вече няма да можем да караме цветята да цъфтят.

Бамзи си представи какво би било, ако цветята престанат да цъфтят и разбра, че тайната трябва да бъде запазена.

Сбогува се с феичката и тръгна към къщи. Прибра се в много весело настроение. Но колкото и да го разпитва майка му какво го е зарадвало толкова, мечето не каза нищо за тайното си приключение.

На другата сутрин градината пред къщата на мечките беше цъфнала в най-прекрасни цветове.

КРАЙ