Буболечки - Рая Вид

            В далечна някаква гора – там, през девет планини, но от другата страна – живели разни буболечки – хиляди самички и още толкоз, но по две, по трички. Имали си даже имена, жилища и работа с места. Умеели дори да свирят, и да пеят, да рисуват, много да се смеят… И ставали в таз гора – разни, всякакви неща – къде добри, къде ужасни, но пък – чудни и с поуки ясни…      

            Та, там – срам, не срам - Буболечко Клечко и Буболечка Лечка били от двете страни на една пътечка. Буболечко Клечко бил строен и слаб като клечка, а Буболечка Лечка била дебела и тромава като стара мечка. Буболечко Клечко навсякъде търчал, хвърчал, а Буболечка Лечка само спяла, ядяла и се движела едва, едва полечка - нали мързелана била, па и свадлива – все се бавила и се потривала…   
            Веднъж Буболечко Клечко, както си пълзял, отдалече Буболечка Лечка май видял. Харесал я и искал да е вземе за жена, ама тя - нали живеела от другата страна, той трябвало да обиколи цялата гора. Ами сега? Не знаел кога и как да стори това… Замислил се и тъй решил: Ще вземе буболечките – сватбари и баш тъпанари, за да иска с клечка за булка не коя да е, а тази Лечка.     
            И така - тръгнали всички. Буболечко Клечко най отпред, след него ред по ред пет реда - буболечка до буболечка по таз пътечка, нанизани като на връвчица, големи и малки дечица, дребни и слаби, млади и стари и всичките – все тъпанари. Тъпани бият, песнички вият, скачат, подскачат, дори не се бавят и маят - хоро играят…           
            Дълго вървели. Пред къщата на Буболечка Лечка се спрели. Буболечко Клечко на вратата почукал, после зачакал, след туй се помолил да му отворят, а на края изкрякал, ама Буболечка Лечка докато от леглото стане, се минала цяла вечност. После докато отвори и от вратата излезе, още толкова и взела да се глези и да се плези.  
            Ядосали се сватбарите, тръгнали си тъпанарите, а Буболечко Клечко като разбрал, че Буболечка Лечка е мързелана голяма, грабнал я и я оставил сама на една поляна. Нека си чука главата – дано поумнее горката!...    
            След туй дълго летял, докато друга буболечка нейде съзрял. Хем работна била, хем като него красавица мила. След време, когато я опознал /че нали веднъж си изпатил/, за нея чак тогаз сватбари изпратил. И пак се събрали буболечките всички – баш тъпанари. Вдигнали сватба скромна в гората гъста, огромна – три дни яли, пили и се веселили, а после – още толкоз чистили…
            И така - заживял Буболечко Клечко с новата буболечка. Те - от единия край на тая горска пътечка, а на другия край – Буболечка Лечка. Тя все такава си била – ленива. Един ден искала, но… докато си отвори устата /нали е от мързел саката/ - от тая болест - паднала и… умряла, без дори да е запяла. Горката!…      
            Скоро младото семейство се удвоило – поколение негово се родило, но дали работно, тъпанарско или мързеливо - никой не знаел и не помнел какво и как е било…      А сватбарите, ония - баш тъпанарите – все още в гората свирят, играят. Та, нали друго не умеят, не знаят – що да се мъчат и да си траят? Като има кой да ги храни – все ще бъдат доволни, засмяни…
            Такива ми ти работи ставали в тая гора, ама дали е истина или лъжа – кой да ти каже или покаже? Там, освен буболечки имало и други твари – къде млади, къде стари – всеки с проблеми – ту малки, ту големи. И едва ли ще има време някой с буболечки да се тревожи, да се заеме, ама  - карай да върви! Ако можеш, приказката продължи!…