Т Р О Х А Т А - Георги Балабанов

В един майски, ведър и топъл ден слънцето плахо се прокрадваше през прозорците на четвърти /А клас в училището.

Светлината блесна в очите на Илко, момчето, което стоеше до прозореца през голямото междучасие само на първия чин и тихо ронеше сълзи.

Днес имаше рожден ден. Друг път вкъщи родителите му го очакваха и посрещаха с радост. Масата беше подредена, очакваше го тортата със свещичките, но тази година преди три месеца майка му почина. Баща му остана без работа и сега тъгата бликаше и измъчваше с все сила сърцето му.

Замислено и дълбоко вглъбено в себе си, детето не усети кога учителката отвори вратата на класната стая.

-        Ти си останал сам? – подхвана разговора тя.

-        Сам, госпожо, другарчетата ми тръгнаха към училищната лавка, а аз ... – сведе глава момчето и гласчето му угасна.

-        Закусвал ли си?

-        Не, нямам пари, госпожо!

-        Хайде сега, ела с мен - с молещ глас го подкани тя - вчера ходих при един добър чичко и той ти направи голям жест. Плати ти закуската за четири месеца,  до края на годината.

Детето гледаше молещата ръка на учителката и тръгна. С тъжни очи, още като слязоха долу, наблюдаваше своите другарчета как излизаха с куп лакомства. От унеса го извадиха думите на учителката.

-        Хайде Илко, нареди се и си избери онова, което най-много ти харесва!

То погледна витрината, а тя го примамваше вълшебно, какво ли нямаше на нея. Все неща, които толкова много обичаше.

-        Какво желаеш? – попита го учтиво продавачката.

-        Дайте ми ония бисквити с червената опаковка! - Пое пакетчето и болката, скрита в детското му сърчице за миг се разсея. Стисна ги, но не се докосна до тях, а бързо се придвижи и застана до вратата на класната стая.

Звънецът звънна за час. Учителката се зададе с дневника в ръка и с изненада видя чакащото момче.

-        Госпожо, може ли да почерпя децата?

-        Но те са за теб - помилва го с ръка тя.

-        Те, другарчетата ми много пъти са ме съжалявали и са ми давали по нещо от това, което си купуват, нека този път и аз... - гласчето му пресъхна и не можа да довърши онова, което искаше да каже. Сълзи потекоха по лицето му.

В класа настъпи пълна тишина. Мина покрай всички с молещ глас да си вземат и когато редиците се свършиха в пакетчето вече нямаше нищо. На дъното на опаковката стоеше троха, отчупена от края на последната бисквита. Той я взе, погледна я тъжно и я поднесе на учителката.

 - Съжалявам, госпожо, но само това ми остана!

От очите на учителката потекоха сълзи. Децата гледаха тъжно. Тогава момиченцето, което стоеше до него, вдигна ръка и стана.

 - Госпожо, Илко е най-доброто ми другарче, аз затова съм си избрала да стоя с него на един чин.

Гласчето й звънна като камбанка и извади от унес другите деца. Стопи се в погледите им и неусетно излетя през прозореца на топлия майски ден.