Измокрените крица - Лина Галина

Веднъж до горската чешмичка,

крилца измокри мъничка пчеличка,

завайка се, отчаяно заплака…

Чу я Зайко в храсталака,

със подскоци бързи до чешмата стигна

и на пчеличката приятелски намигна.

- Не плачи, мъниче, боязливо!

Важното е, че си живо!

Батко Зайко ей сега

ще помогне във беда!

Ще те кача на храстчето отсреща,

там слънцето пече горещо!

То крилцата ти ще изсуши

и отново ще политнеш ти!

И зайчето замина – скок-подскок

Слънчо прислони се зад едър глог.

В този миг покрай чешмата

мина Мечо – тръгнал през гората.

- Ох, че жега е настала,

пуста жега, опустяла…

Да си намокря тук главица

с бистричка водица

от нашта горска чешмица.

Но се сепна: - Я,

що плаче таз пчела?

- Защото не мога да летя!

Измокриха ми се крилцата

от на чешмицата водата.

Зайко тук ме настани,

Слънчо крилцата ми да изсуши.

Но гледам, че се мръква вече,

а пчелина е далече.

Ох, какво да сторя, Мечо, моля те, кажи

помощ можеш ли да ми окажеш ти?

- О, да! – с готовност Мечо рече.-

До пчелина ще те отнеса привечер!

Кацни на рамото ми, мила,

във водата крицата си измила –

засмя се Мечо шеговито

и закрачи бавно, упорито.

Привечер до пчелина приближиха,

опасността за Мечо омаловажиха.

И ето – стражите безчет

се спуснаха по Мечо блед.

- Олеле, каква стана тя,

ще си загина заради пчела…

- Спрете бързо! – пчеличката изписка.

Туй не е крадливата ни Лиска!

С мен е Мечо – горския герой,

де на помощ днес ми се притече той!

И гостиха Мечо във пчелина,

с вкусна, сладка медовина,

даже му благодариха

и с каче мед дариха.

Тръгна Мечо предоволен

по ширнал горски път

Реши да прави добрини на воля.

Дано и другите да ги множат!