ВИНОВЕН ЛИ Е СВЕТОФАР? - Дядо Люб.

 Приказка  за деца и възрастни

 

       Един ден, в един гараж на големия град, пристигна Новачко -  просторен, красиво боядисан - блестящ от красота - съвсем новичък автобус. Седалките му бели - по-бели от пресен сняг, на прозорците трептят светлосини перденца, а отпред се усмихват два жълти фара. Вечерта, след работа, когато градските возила се прибираха,  всеки пожела да го поздрави и заговори. Едни питаха с какви машини е направен? “С ония, дето вдигат шум до небето, или – с тихите роботи” “С тихите роботи!” - отговори им той. Други се осведомяваха, дали ще дойдат още автобуси, като него, че работата става много, а те застаряват, та им трябват млади сили.
      - Чудесен си! - възхитена от гледката, каза линейката Добро Сърце и после, малко стеснително, попита  дали би могла и тя да си намери боя, красива като неговата , защото нейната е избеляла и олющена и, по улиците, хората й се присмиват?
        - Здравей братле! - поздрави го оранжево такси  - Нов, новеничък, а! Кога дойде?
       - Днес. От утре ще се трудим заедно.
       - Браво, изглеждаш силен! Сигурно много пътници ще возиш! - отбеляза стар, посивял с годините, рейс.
      - Да! И конструкторите така казаха. Ще бъда силен, повече пътници ще возя и успешно ще ви помагам.
      - Ти ли бе, лъсната ламарино! Ти ли ще ми помагаш? Вие, новаците, знаете само да се хвалите и да се перчите пред хората! Толкова години, аз сам съм си вършил работата и никой не ми е помагал, та ти сега! - съвсем неочаквано за новия автобус, но не и за останалите обитатели на гаража, изтърси, ужасно вироглавия и крайно невъзпитан превозвач, когото пътниците наричаха заядливия Мърморко. Беше се изпокарал със светофарите и пътните знаци в града. Все те му бяха виновни, задето не можел да си спазва разписанието.
       Новачко се натъжи. Не знаеше как да отговори. Никой от създателите му - нито инженерите, които го конструираха, нито техниците, когато го оборудваха, нито работниците, когато обличаха седалките и окачваха перденцата - бяха му казали, че по пътищата, в гаражите, а и измежду колегите му, ще се срещат и грубияни.
      - Ти си бил голям “веселяк”, бе! Та той и тебе ще превози, с пътниците заедно! - намеси се посивелият с годините, рейс.
      - Хващам се на бас, че утре ще го изпреваря поне с един маршрут! - заяви, съвсем неочаквано, и никак на шега, заядливият Мърморко.
     - Ще го изпревариш! Ти веднаж не си пристигнал на време, него ще победиш! -       

обади се друг автобус, от редицата.
      - Новачко, я утре, ти покажи на този самохвалко, на какво си способен! – въодушеви се оранжевото такси.
      - Той се шегува! Сигурен съм, че се шегува? Та, аз съм напълно нов и много съм силен! - рече Новачко .
      - Да се шегувам? Съвсем не се шегувам! Не с един., с цели три маршрута ще бъда пред теб!... А..., вечерта, когато се приберем, ти ще свалиш жълтите фарове и ще обявиш: “Поднасям ги на победителя!” - уверен в себе си, рече самохвалкото
      - Не, няма да е така! Утре, като се върнем, Мърморко ще си признае, че вече е стара, раздрънкана каруца и мястото му не е нито в гаража, нито по улиците на града, а в някой музей ,където хората да виждат какви не трябва да са автобусите ! -   присмехулно подметна, оранжевото такси.Тук обаче, по-мъдрите возила, вместо да се намесят, за да прекратят глупавия спор, взеха, че се включиха в облога. Разделиха на две групи. Едните бяха категорични:
       - Ще победи Новачко, защото е силен!” Другите твърдяха:
       - Мърморко ще спечели, защото е нахален!
Линейката, Добро Сърце, дето се интересуваше от красива боя, се опита да ги вразуми:
      - Туй, което го решавате, е глупаво! По-добре помислете как да оправите външния си вид! Не се ли виждате, всичките, колко сте очукани, олющени, че и ръждиви? И после, в града такива състезания са невъзможни! Та нали може човек да пострада, а и някой от тях, да си изпати! Като хукнат да се изпреварват, тогава, кой ще им спазва разписанието? Така им говореше тя, но кой да я чуе! До късно вечерта, камиони, рейсове, таксита, възбудено се питаха: “Двубоят, утре, как ли ще завърши?”
     На другия ден, много рано – уличните лампи още светеха – двамата герои, бяха готови за път.
     Новият автобус заработи тихо и ритмично. Отначало звукът на двигателя заприлича на весела песничка, но после, забоботи мощно и тържествено. Той свирна, премигна с жълтите фарове, за да поздрави новите си приятели и потегли, плавно и гордо, сякаш не бе автобус , а голям презокеански параход.

        Мърморко пък, вероятно защото искаше да уплаши съперника, така забръмча, така затрещя, че всеки, който беше там, се запита: “Дали, наистина се намирам в гараж, или, в някоя дъскорезница?” От тръбата му излизаше дим, като от стар фабричен комин. Каросерията му се тресеше, сякаш бе премръзнал от студ ! А моторът му кашляше, също както човек, когато е болен от магарешка кашлица.
Е, и той свирна, но забрави да поздрави!
       По улиците на града, новакът Новачко, съвсем съвестно, изпълняваше задълженията си. Спазваше точно правилата за движение. На спирките, затваряше вратите, чак когато се е качил и последния пътник. Ако на пътя имаше дупки, забавяше скоростта, а когато на пешеходна пътека е стъпил човек, спираше. Държеше се възпитано и почтено.
       Мърморко, обратно. Въобще не забавяше скоростта. Затваряше вратите преди да са се качили пътниците. Хич не го беше грижа за тях! А пешеходците, видеха ли го, даже и на зелена светлина, не посмяваха да стъпят на уличното платно. Скара се с няколко светофара!? Заплаши един камион, че ще му строши “стоповете”, на знак номер 36 , който казва „Спри задължително!“ ,му обеща ,че в най-скоро време, ще се блъсне в него и ще го измъкне заедно с основата ! Изобщо бързаше.За нищо не го бе грижа. Само за жълтите фарове си мислеше!
       Хората забелязаха Новачко и много му се зарадваха, но понеже познаваха незъзпитания  грубиянин, Мърморко, започнаха да приказват:
      - Днес този съвсем е пощурял! Какво ли пак го е прихванало? - питаха едни.
      - Как какво? Някоя от поредните му пакостливи лудории! - отговаряха други.
Така си говореха хората, понеже, не знаеха за облога. Пък и откъде можеха да научат? Нали, когато се взе важното решение, те спяха! Може ли човек да е вечно буден? Не може!

         И ето, че на най-натовареното кръстовище, точно когато Светофар бе запалил червеното фенерче, вироглавецът пристигна и припряно извика:
      - Пущай ме да премина, защото бързам!
      - Не може! В движението има ред! Светофарите светят за всички, еднакво!
      - А бе, аз, тебе ли ще питам! Ти ли ще ми кажеш, какво може и какво не може! - троснато каза Мърморко и, без и най-малко да се засрами, за всеобщото учудване
на хората, а най-вече на децата, пред червеното око на Светофар, той тръгна!  И, след миг, се случи нещо ужасно. Всички видяха как кестенът Ескул, който бе окачили белите си фенери - защото беше пролет - настръхна! Листата му се изправиха право нагоре и той простена:
      - Ай, ай, ай! Защо не изчака бе, нахалнико?
      - За къде се разбърза бе, безумнико? Ти автобус ли си или автобяс? - изкрещя клонестият платан, Чинарко, който е по-висок от пететажна къща и отлично вижда всичко, което се случва на улицата.
       А там, в средата на кръстовището, се чу силен трясък, от удар по желязо, дрънчене на ламарина, звън от трошене на стъкла и свистене на спукана гума - невъзпитаният вироглавец, Мърморко, се блъсна в желязното корито на, нищо не подозиращия камион, Самосвал.
А Самосвал нямаше никаква вина! От неговата страна, светеше зелено.
      Когато новият автобус, Новачко, пристигна и разбра какво се бе случило, много се притесни и реши да утеши пострадалия си колега.
     - Моля ти се, не се натъжавай!! Аз съм виновен, че се съгласих да се надпреварваме. Сега ще те закача със стоманено въже, ще те изтегля до ремонтните работилници, там монтьорите ще ти изправят кривините, окрасители ще ти подновят боята, аз ще ти дам жълтите фарове и ти ще станеш истински друг. Успокой се, но никога повече не прави така! - рече му Новачко .
      Но, след глупавата си и безотговорна постъпка, своенравният и самонадеян вироглавец, Мърморко, вместо да се засрами, се ядоса! И знаете ли на кого? На две лястовички -.репортерки.
     Ах тия ненадминати приказливки! Те пък кога научиха? На часа дойдоха и нависоко, нависоко, захванаха да обсъждат събитието и да разправят, че туй, дето го виждат, било благодатна новина! А всеки знаеше: Една новина, кацне ли на крилете на лястовички-репортерки, само след час ще бъде разнесена из целия град, после ще я прехвърлят на крилете на други приказливци -разказвачи, те на други, докато не обиколи страната, че даже и Земята. А когато ляставички носят новина, тя винаги става голяма, толкова голяма, че просто да се чуди човек, как я носят на мъничките си крилца!
       Историята, която току-що научихте мили ми читателко и читателю, се случи в големия град. Аз бях там, всичко видях, всичко чух, запомних и описах, но знаете ли, и до днес, Мърморко продължава да твърди, че виновен е Светофар, защото, точно тогава, светнал червено! Лястовичките пък, от мухата - направили слон!

А вие, как мислите, виновен ли виновен ли е Светофар?