Домашното духче Огнян - Радка Дошекова

В китно село в планината,в къщата на баба Злата и на дядо Калоян-

малко духче там живяло.Казвало се то Огнян.

То било домашно духче ,със брада от меко пухче.

Повече от 100 години си живяло зад комина. 

Сутрин щом петел запеел Оги скачал от кревата.

Гледа въглен дали тлее и раздухвал го с метлата.

Тичал дядо да събуди, да го дръпне за мустака.

Дядото очи отварял.Слагал в печката дървата.

Ставала и баба Злата и запретвала ръкави.

Бързо вземала тавата.В нея вкусна питка прави.

Огнян със своята метла почиствал печката от пепелта.

Избърсвал праха от поличката и си прибирал метличката.

Имали в двора си баба и дядо много животни –почти цяло стадо.

Едно куче малко с големи зъби.

Две котки дебели с тъжни очи.

Три кози млечни с остри рогца.

Четири кокошки снасяли яйца.

Пет пиленца търсели навсякъде пшеница.

Шест мишки под хамбара играли ръченица.

Дядо и баба за Оги не знаели,а пък животните с него играели.

Кучето му било приятел най- пръв.Котките го разхождали като кончета-на гръб.

На закуска старците  хапвали мекици.Топло мляко от козици в пръстени паници.

-Бабо,все забравяш на мен мляко да сипеш-

казвал дядо Калоян,без да знае,че изпивало го духчето Огнян.

Баба в паничката мляко добавяла.Чуди и мае се как тъй забравяла.

 

После дядо водил козите на паша.Баба Злата правела на печката каша.

Оги пазел огънят да не угасне.Пиленцата хранил-бързо да пораснат.

Петлета да станат.Хуваво да пеят.Надалеко да се чуват.Рано да го будят.

Една сутрин Оги късно се събудил и с ужас той разбрал,че се е успал.

Денят бил пораснал-огънят угаснал.

И тогава през вратата влязла негова роднина-лошата му стринка-Гинка-настинка.

Дядо спал и баба спала.Стринката при тях се спряла.

Обвила ги със ледени воали и двамата се разболяли.

Треска ги тресяла.Кашлица ги мъчи.Боли ги главата.

Не могли да си мръднат краката и да станат от кревата.

Огнян се изплашил-Що сега да стори?С лошата си стринка как да се пребори?

Но си казал: “Хей Огняне, няма то така да стане.Я се хващай за метлата,поразмърдай си главата и справи се със бедата! “

Малко въгленче намерил,сложил тънички подпалки.И с ръчичките си малки

дълго, дълго вял с метлата.И накрая той успял-огънят се разгорял.

Влязъл в своята малка стая.Запалил свещ на масата да свети.

Извадил стара книга със съвети.Там пишело:”Ако настинката е пуснала ледени воали първо огънят да се запали.Челата трябва да се намокрят ,краката трябва да се затоплят.Билки на огъня да се варят и воалите ще се стопят.”

Вече е станало пладне.На двора всички са гладни.

Кози врещели та се късали.Котки по кучето съскали.

Кокошките си яли яйцата.Пилета си скубели перата.

Огнян изязъл и се намръщил:

–Хайде всички животинки- съберете се пред къщи.Тук  живеем щастливи и волни,но баба и дядо са днес много  болни.Ще ви кажа какво ще направим, за да може без да се бавим баба и дядо от зло да избавим.

И ето кучето носило дърва.

Котките топлели студените им крака.

Кокошки мокрли си перета и изтудявали  им челата.

Малки мишлета гризяли ледени висулки и воали.

Козите билки  набрали.Оги всички ги похвали.

Пилетата вдигали врява ужасна .

На настинката къщата станала тясна.

Оги до печката стоял ,гледал всичко и се смял :

-Стрино Гино,тез воали станали са на парцали.

-Сега ще те замразя Огняне –извикала стринката и

се втурнала към него  да го хване.

Духчето  отворило  на печката вратата

  и  тази парцалива стрина бързо се стопила  в комина.

На сутринта петел запял.Огнян към дядо затърчал.

Дръпнал му силно  мустака.Скочил дядото от кревата.

Събудил свойта баба Злата.

-Калояне ,сънувах че имам кокошки на главата-казала

тя и към кухнятя бодро замина.Оги събирал от леглото перушина.

И така ден след ден,година след година-огън гори-пуши комина.

И в наща родна,топла къща дух добър ни връща.