Любов,Тъга и тяхната сестра - Илияна Колева/LIANIK/

Веднъж се скараха Любовта и Тъгата. Заспориха коя е по-добрата. Не можел бил Светът без любовта, а могат ли пък хората да съществуват без тъгата! Намеси се между сестрите Свободата:

-          О, спрете де, не е така, и от двете ви нуждае се Света!

- Що за глупости говориш?! – Тъгата изкрещя – То  любовта иска, да заграби всичко що е на Света!

-Ти пък да си нещо светло! –засия в червено нейната сестра - Аз поне съм цветна и  искря!

- Стига! – спря ги Свободата - Ще застана между Вас!

Любовта и Тъгата и отвърнаха в един глас:

-Хубаво,съгласни сме и двете! Само ти можеш точно да решиш проблема наш!Само някой избери!Нека е дете човешко,че за тях е твърде тежко да ни лъжат,като малки, и да се опитат,то веднага им личи!

-Ех,добре! - Свободата се реши.Духна малко из Света и България избра.Влетяха трите сестри в малката стая, вътре на леглото мъничко детенце спи:

-Я кажи ми дребничко човече, ти познаваш ли Тъгата,срещало ли си се с  Любовта?

-Ти коя си? –я попита то в съня.

-Аз съм Свободата.

-А, добре.А те кои са?

- Те са моите сестри.

-Хубаво и радостно е сигурно във вашите игри, щом сте цели три!Аз самичка съм, едничка. Но пък искам всеки ден мама и тате да си поръчат още една, като мен. Да сме двама по-добре е, в игри и в измислянето на бели!Може братче, без проблем, ще строим безкрайни кули и стени ще бутаме, може даже,като ходим на  морето да се гоним със акули.

-Ех,добре!-отвърна Свободата-Ще ти изпълня аз мечата,но първо ми отговори-познаваш ли ти Любовта и срещала ли си Тъгата?

-Не ги познавам!-отвърна и смутено малкото дете - Но мама често ми чете истории за Любовта.Обича  тя да ми разказва за всичко що е на света. Вечер, когато си легна ,моята мама ,взима някоя книжка с приказки и чете ми, докато  да заспя. Прочитайки края , тя отпуска ръце, усмихва се и ме поглежда:„Пак не спиш!”-казва ми тя. После започва да разказва семейните истории за любовта и тъгата. Така ги нарича и знам, че те извират дълбоко от нейната душа. Били неписани приказки в душевна корица- свободни истории и нямат матрица. Променят се те винаги поставяйки в тях лъжица въображение, а как само копнея за вкуса на всяко ново  мамино изречение. Е,поне мама ми казва така!

И тя често ми говори, че много си обича свободата, из вътрешните и простори летели чудни същества. А татко се усмихва само и казва с половин уста:”Тя майка ти с романтиката ходи, все се държат и двете за  ръка.” Но татко си обича мама! И често чувам го аз да мърмори, когато скарат се за нещо:”Какво да правя в мене няма и капчица от твоите простори!Но пак обичам те с твоето въображение и в мен не остава капчица съмнение, че няма по прекрасен от света, който градим взаимно и с доверие, и с любовта към нашата дъщеря!” То моят татко романтик не бил, въобще сам казва, пълен бил провал.”Добре, че майка ти я има - усмихнат ми прошепва всеки път, когато тя не гледа - че иначе сме с теб за съжаление, без нейната любов и доброта. Без въображението и безкрайно, и нейната  романтика, която винаги замъква със себе си,където и да тръгнем по света .”

-Ето!Виждаш ли?Какво ти казах аз!Любовта копнее да ни няма нас!-обади се обидено Тъгата.

-Какво да правя, като ме харесват мен дори децата!?-усмихната и лъскава заспори Любовта.

-Тихо,вие двете! – скара им се Свободата, - Нека чуем цялата история!А после ще решите  коя е правата и има ли такава!

 

Настъпи тишина, а детето  продължи да разказва в съня:

-Да в моята мама има много странни простори в  душата си своя, но аз я обичам такава. Понякога, случва се, на нашата площадка, когато си играем с другите деца, поглеждам аз към нея, а тя рони сълзи и ме гледа, сякаш нещо я боли. Изтичвам и прегръщам я силно, и питам:”Какво ти има мила мамо?И теб ли, днес коремче те боли?” А тя усмихнато ми проговаря:” Не мила моя ми Тъгичке, ти мамина моя Звездичке!Аз радвам ти се, защото моя си ти сбъдната мечта!” За мама винаги била съм  мечтаната Тъгичка, за тате пък съм  негова Звездичка, осветила огнището на тяхната семейна самота. Това е може би така, защото мен ме е родила друга птичка, не мамината, но съм донесена от щъркела специално ,защото искала е много мама да победи във себе си тъгата и да даде на тате радостта. И двамата с татко са ме взели от дома и в семейството въвели, била съм мъничка, самичка, но дадоха ми всичко. Имам си и два рождени дни, също като вуйчо ми.Той е като мен - в един ден сме се родили, а през друг са ни довели, нови мама и тате да ни гушкат, и да няма повече тъга в сърцето майчино и душата бащина.”

          Първата сестра –Любовта, мълчаливо изливаше топлата си сила над този дом.Тъгата-втората сестра, забравила за спора , тихо просия във сивотата си, дори да не искреше от цвета, тя май разбра, че има нужда и от нея в Света.

Свободата разрешила дилемата между двете си сестри, намести леко диадемата своя и зареди:

     - Спи мъничко детенце,животът е пред теб! Сънувай ти мечтите обгърнали те в облак мек! Те-Любовта и Тъгата ще бъдат винаги до теб, защото без двете невъзможно би било да откриеш плодовете на доброто и на щастието свое и вкуса на красивите неща. Но аз пък ,Свободата, ще изпълня ти мечтата, ще осветявам занапред всеки твой нов избор в новият ти жизнен път!

 

 

 

Автор: