Силата на любовта - Стефан Страшимиров

            В древна Тракия одриският цар обявил, че ще даде дъщеря си и половината царство на оня, що покаже изкусна магия. Явили се много кандидати – красиви принцове и грозни магьосници. Надпреварата започнала и принцесата, която стояла до своя баща и наблюдавала, от пръв поглед се влюбила в един строен принц със зелени очи и магнетична усмивка.

            – Ето, този избирам! – казала принцесата на баща си и го посочила.

            – Ама, дъще, нека видим и другите какво ще покажат!

            – Или за този ще ме омъжиш, или за никого!

            Царят обявил, че избира младия принц. В този миг пред него се появил един грозен магьосник и извикал:

            – Ти не спази обещанието си, затова първо ще превърна дъщеря ти в гъска, а този магьосник в шут! – и той  направил бързо една черна магия. И принцесата и принцът наистина  се превърнали в патица и шут. Магьосникът  гневно казал на царя:

            – Нея ще захвърля сред омагьосаната гора, а него ще го изпратя като просяк на пазарището, ха-ха-ха!... И запомнете, че ако някой им разкаже как да премахнат магията, те ще си останат вечно като шут и гъска!

            В този миг неочаквано се появила една приказна фея и казала на магьосника:

            – Ако не кажеш как могат да се освободят от магията, след време тя като бумеранг ще удари и теб!

            – Е, добре, давам им шанс. Ако шутът открие гъската в омагьосаната гора и я целуне три пъти, магията ще се развали! Но това едва ли ще стане, защото аз съм много силен в моята гора, ха-ха-ха – горделиво се изсмял той.   

            Неочаквано магьосникът изчезнал, както и принцесата, и принцът.

            Минали три години, в които шутът се скитал от град на град и просел по пазарищата. Накрая достигнал до омагьосаната гора и се наложило да мине през нея, за да достигне до следващия град.

            Свиркайки се, шутът навлязъл в мрачната и неприветлива гора, от която се носел мирис на мухъл и се чували ревовете на диви кръвожадни животни, които магьосникът държал с магия тук. Шутът бил вече много уморен и гладен и поседнал под едно дърво, когато ненадейно се чул шум от чупещи се клони. Той видял как една гъска бягала с подскоци, а зад нея с отворена пас я преследвали три гладни звяра. Когато наближила до шута, патицата ненадейно скочила в скута му. Зверовете се спрели за миг, после заревали и се готвили да скочат върху шута, но той бързо се метнал на дървото, държейки здраво патицата. Зверовете заподскачали наоколо, но накрая крайно уморени, се оттеглили в омагьосаната гора. Шутът си отдъхнал и промърморил:

            – Е, вече е безопасно, можеш да си вървиш! – казал той на патицата, но тя още по-силно се притиснала към него.

            – Хайде, мила, всеки по пътя си! – но неочаквано и за самия него я целунал и пуснал на земята. После тръгнал през гората, а гъската го последвала и неочаквано му заговорила:

            – Не минавай по този път, а заобиколи, защото пред нас има непреодолима пропаст!

            Шутът я погледнал смаяно и я попитал:

            – Ти пък откъде знаеш?

            – Оттам идвам!

            – Добре, да заобиколим тогава! – и той се закатерил към върха и когато го стигнал, оттам видял пропастта.

            – Браво на моята златна гъска! – похвалил я той, а тя скочила в скута му и той я целунал за втори път.

            Продължили пътя си, а гъската го насочвала:

            – Когато стигнем до града, отиди направо на площада. Там ще разбереш всичко без думи.

            Шутът я послушал и продължил с бързо темпо напред, но почувствал неочаквана умора, а очите му сякаш се затваряли сами.

            – Ще трябва да поспя, защото...

            – Не трябва да спиш и да спираш в никакъв случай, ако искаш да се измъкнем живи от омагьосаната гора!

            – Че какво освен жалките зверове ни заплашва?

            – Нещо много по-лошо, но не мога да ти кажа, затова продължи. Излезем ли от гората и стигнем ли до града, ще ти се разкрие всичко!

            – Добре, да вървим! – отвърнал той и макар че бил крайно уморен, напрегнал сили да продължи.

            Но минали още три дни и три нощи преди да излязат от омагьосаната гора. Неочаквано пред тях израствали гъсти храсти или ги преследвали кръвожадни зверове, но те успявали да преодолеят всички трудности и продължавали напред.

            Малко преди да излязат от гората, шутът се обърнал доволен към гъската:

            – Е, имахме голям късмет!

            Тя се засмяла и отвърнала:

            – Добре, че добрата фея ни закриляше и спираше злите сили!

            Най после здрачът се разсеял и слънцето блеснало пред тях. Вече били излезли от гората и виждали долу, в долината, блестящия град.

            С неподозирани сили шутът се отправил натам, следван от гъската. Малко преди да влезнат в града, се чул грохот и земята се разтворила пред шута. Той се спрял изумен, седнал, а гъската скочила в скута му и прошепнала:

            – Мини отдясно по този път. Той води право на площада!

            Държейки гъската в ръце, като замаян шутът продължил, а наоколо сред смях ги заобиколили група деца, крещейки:

            – Шутът, лудият шут, пристигна!

            Продължили напред и най-после достигнали площада и тогава видели народа пред царския дворец. Там, на стълбите, стоял един грозник, който викал:

            – Царят умря и тъй като няма наследници, избра мен да царувам над вас!

            Шутът се приближил с гъската към хората. В този момент  се появила добрата фея и шутът чул да го съветва:

            – Хайде, целуни бързо гъската!

            Шутът я целунал и след миг тя се превърнала в красива принцеса, приказно облечена, а той – в принц със златни одежди. Хората бързо се обърнали и ги загледали учудено. После някой извикал към  грозника, който всъщност бил самият магьосник:

            – Кой ти каза, че няма наследници? Има и това е дъщерята на нашия цар, а до нея е принцът, когото тя си избра! – и народът заканително пристъпил към магьосника. Тъкмо той се готвел да извърши нова магия, когато неочаквано феята замахнала със своя вълшебен жезъл и магьосникът моментално се превърнал в прилеп, който отлетял към омагьосаната гора.

            А принцесата се омъжила за принца и заживели щастливо, а около тях царували мир, благоденствие и любов.