ГОРАТА ВДИГА СЕ НА БРАН - Живодар ДУШКОВ

Получи спешна заповед Кълвача –

да облети леса нашир и длъж:

„Когато над гората падне здрачът,

пред мене да застане всеки мъж,

защото с утрото война се вдига.

Дома си всички да спасим!

Лъвът“...

 

„Война“, щом чуха, пойни чучулиги

намериха веднага таен кът.

 

При Царя Лъв най-бързо прелетяха

пернатите от близки дървеса.

Тъй шумни бяха те, че не разбраха

в коя посока да се понесат...

 

Пристигна, вглеждайки се вляво-вдясно,

Лисана и пред царя се изправи.

А той я спря:

-Войната е опасност!

За боя трябват храбреци корави!

 

-Не ме отпращай, Лъве, не избързвай!

Ще имаш само полза ти от мен!

Умът ми остър е и всеки пъзел

(дори и труден!) все е подреден!

 

-Съгласен съм да бъдеш, Лисо, в строя!  -

Лъвът помисли, после промълви. -

Ти утре призори, далеч пред боя,

на разузнаване без шум върви!

 

След Лиса – Кумчо Вълчо приближава.

Пристъпя, спре, отново продължи...

-Какво със теб, боецо храбър, става? –

Лъвът попита. – Здрав ли си? Кажи!

 

-Ха – здрав?! Царю, куцукам, че съм с рана...

Каквото е било, стои зад мен...

-Тогава вкъщи трябва да останеш!

-Със другите да бъда в този ден

горещо моля Ви да разрешите!

 

Лъвът се трогна и разтърси грива:

-Аз знам, че зорки са очите ти

и длъжността топчия ти отива!

 

Пчелите и осите  долетяха:

- За бой, Царю, наточихме жила!

След тях – светулките, че те разбраха:

фенери трябват в нощните поля.

 

Мушиците – след тях: гъст облак черен –

затулиха простора над леса.

Цар Лъв огледа ги. Бе начумерен:

„С такива сили ... трябват чудеса!“

 

Объркани от мрака, от земята

къртиците в почуда – ей ги на!

 

Приплъзват се край корени, в тревата,

сто змии – мълнии в студенина.

 

А зайците, във храстите се сврели,

наострили уши като радар...  

 

- Добре дошли, приятели най-смели!

Пред вас стои приятел, а не цар!

Тук няма малки и големи. Също

страхливци няма. Всеки е герой!

Че знае се: прашинка преобръща

каруцата – сред път и на завой.

Пчели, оси, дори мушици дребни,

очите на врага са ваша цел!

Бъдете, змии, обръчи железни –

вразите паднат ли, то във ръце

игли да хващат – ежковци-кълбета!

Капанни ями нека има вред,

направени от къртове в полето!

Елени и глигани, с вас напред

войската горска ще върви в атака –

сигнал, щом зайците ви донесат....

Сега си починете! Нас утре чака

жестока битка - на живот и смърт...

 

....

 

Стар Бухльо, сложил очилата свои,

премисля дълго, за да не сгреши:

„И слабите превръщат се в герои,

щом Свободата някой застраши!“