МАЙКА НА ЧЕСТТА - Бета Наур

   В една гъста гора, в стар мравуняк живяло мравчeно семейство. То наброявало няколко милиона малки и по-големи мравки. По цял ден не спирали мравчeните крачета да се движат напред-назад.  Нямало мързеливки между тях. Все шeтали ли, шeтали из къщи.С наближаването на зимата мравунякът се оживявал още повече. Наставала истинска суматоха. Всеки бързал, тичал да събере, колкото може повече листенца или зрънца за студените и мрачни зимни дни. Без умора се трудели от най-малката до най-голямата мравка. Влизали и излизали от мравуняка десетки пъти на ден и никога никой на никого не пречел да си върши работата. Всеки уважавал заниманието на другия и ако имало нужда, му помагал.

   В един късен есенен ден мравчицата Нели се събудила първа. Станала пъргаво и веднага се хванала за работа. Най-напред проветрила хубаво стаичката си, после изтупала завивката, а след туй старателно оправила и креватчето. Подредила и поставила на място всяка своя вещ. Приготвила вкусна закуска и  когато всичко било готово, хукнала през глава да събира семенца за тежките зимни месеци.

   В близост до мравуняка се намирало жилището на семейство бръмбари. Дечицата им били едни такива тромави, мързеливи и по цял ден само играели. И тази сутрин, още не отворили хубаво очички, те изхвръкнали навън и започнали да лудуват. Заборичкали се, затъркаляли се по влажната и мръсна земя. Не искали и да знаят за настъпващите снежни бури. Щом съзрели Нели да се приближава, викнали насреща й.

  - Хей, Нели, ела да си поиграем! Виж колко е весело!

  - Сега не мога! - отвърнала мравчицата, без да спира - Трябва да помогна да съберем семенца за идващата зима.

  - Ха-ха-ха!- запревивали се от смях  бръмбарчетата. - Я виж колко други мравки има в този мравуняк! Нека те събират, а ти ела да си поиграеш с нас!

  - Да, но нали и аз ще трябва да се храня. Не мога да оставя другите да работят вместо мен. Не е честно да живея на гърба на останалите – рекла трудолюбивата Нели.

   Палавите бръмбарчета я повикали още няколко пъти, но чевръстата мравчица, без да им обръща повече внимание, продължила пътя си. Цял ден работила неуморно.    Събрала много зрънца. Късно вечерта се измила, вечеряла и доволна от свършеното,  сладко заспала в удобното си креватче.

  Съседите бръмбарчета пък до късно вечерта не спрели да се търкалят и боричкат по поляната, без да свършат каквато й да било полезна дейност.

  Тъй минавали дните. Нели неспирно се трудела, а мързеливите съседи бродели безцелно из горските полянки.

  Дошла зимата. Студена и намръщена, тя безпощадно сеела мраз и леденина из горската дъбрава. Непрестанно ръсела бели, пухкави снежинки, като така покрила старата гора с дебела снежна покривка. Невиждан студ сковал дъбравата. Всичко живо се изпокрило на топло -  кой в хралупите, кой в пещерите, кой в  дупките под земята. На топличко била и Нели със своето голямо семейство. А и складът им била пълен с какви ли не лакомства. Спокойни били те, не се плашели от злата зима.

  В един такъв мразовит ден, сгушена  край бумтящата печка, мислейки за мързеливите бръмбарчета, Нели дочула тревожно чукане по вратата. Бързо отворила, а настреща й, цялата покрита със снежинки, стояла, разтреперана от студ и безпокойство, майка Бръмбарка.

   - Добър ден, Нели ! – поздравила съседката.

                                                                                     - 1-

  - Влез, влез !– поканила я любезно Нели. – Ела, настани се тук, по-близо да печката.

  Бръмбарка, без да чака втора покана, бързо минала покрай мравчицата и застанала с протегнати ръчички и крачета на крачка от топлата печка.

   - Колко е уютно и топло у вас, Нели! А вкъщи, сякаш се намираме в ледена пещера! – проплакала съседката й.

  - Привършихме и горивото, и храната. Аз и Бръмбарко неуморно се трудехме, но  не стигна за всички. Нашите палавници не искаха и да чуят за работа. С нищо не ни помогнаха за наближаващата зима, а сега лежат гладни и болни! Треперят от студ, Нели, а на мен сърцето ми се къса! – разказвала през сълзи Бръмбарка. - Разглезихме ги ние нашите деца, не ги научихме на труд!

  - Не плачи, съседке !- казала Нели. – Аз ще ви помогна. Ще ви дам от резервите ни достатъчно храна и гориво, за да имате до пролетта, но  ви моля догодина да ми ги върнете.

  - Колко си добричка, Нели! – въздъхнала с облекчение  Бръмбарка.

  Мравчицата напълнила няколко чувалчета с храна и гориво, и помогнала на съседката си да ги отнесе до тях. Така, с чужда помощ, семейство Бръмбарови преодоляло тежките зимни моменти.

  Дошла пролетта. Природата започнала усърдна подготовка  за нов живот. Слънцето вече пръскало весели лъчи отвисоко, а дърветата се покрили със зелени коронки. Цветята все още страхливо надничали изпод затоплената земя, но  птичките весело огласяли с песничките си всичко наоколо. Нели разтворила широко прозорчето на малката си стаичка, изкарала навън  юрганчето си да го проветри, разшетала се, почистила къщата. Въпреки че всичко  блестяло от чистота и било подредено като в аптека, тя не се спирала. Все сновяла насам-натам, все си намирала някаква работа. Не обичала  да си губи времето напразно.

  Щом се затоплило и бръмбарчетата излетели от къщи. Забравили те за неспокойните и гладни дни през зимата. Нехаели, че благодарение на Нели преживели несгодите и че трябвало да се трудят, за да й върнат това, което им бе дала в заем.  Впуснали се наново в игри по поляната. По цял ден лудували, не искали и да знаят, че месеците бързо се търкалят и зимата пак ще дойде, сърдита и студена. Не могли родителите им да ги склонят да се потрудят поне малко...

  Но ето, че хубавите топли дни отлетели като птици и отново настъпили суровите месеци. Всичко живо се изпокрило по домовете си. Както винаги приветливо и приятно било и у Нели. И тази зима тя си мислела за бръмбарчетата. Надявала се, че са си взели поука от миналата година и че сега имат храна и гориво в изобилие. Очаквала и  да й върнат заема. Така се нижели дните й –  в мисли и очакване.

  В една късна вечер някой отново потропал на вратата. Затичала се Нели, отворила, а насреща й  този път - Бръмбарко.

  - Нели, съседке, - започнал направо той -  тази зима не успяхме да си набавим достатъчно свещи и сега всички стоим на тъмно. Ако ти се намира някоя свещичка  в повече, би ли ни услужила? Догодина ще ти я върнем! – убедително казал Бръмбарко и се шмугнал край Нели в топлата стая.

  За заема от миналата година и дума не отворил.

Мравчицата затворила вратата след неучтивия съсед и рекла:

  - Скъпи, съседе, преди време ви помогнах с храна и гориво, но вие нищо не ми върнахте! Сега искате и свещичка! Ще успеете ли, съседе, да ми върнете всичко наведнъж?

  Бръмбарко, без да се замисли, отвърнал:

  - Разбира се, Нели, всичко ще ти върнем!

                                                                          - 2 -

  - Е, щом е така , ще ти дам свещичка! - и Нели му подала най-голямата, за да им стигне до пролетта.

  Но и на следващата зима семейство Бръмбарови нищо не върнало на Нели, а когато завял студът, старият бръмбар пак потропал на вратата. Тъй като тя била много милостива, отново му подала чувалчета с храна и гориво, но в този момент се появила майка й и казала:

 - Съседе, и този път ще ви услужим, но първо би ли  изпълнил едно мое желание?

 - С  удоволствие, съседке, с удоволствие! – обещал угоднически Бръмбарко.

 - Е, тогава първо ми  намери Майката на честта, доведи ми я тук, а после лично ще ти дам голям чувал с провизии.

 -  Майката на честта ли!? – зачудил се натрапникът.

 - Да, съседе. Тръгни по света и когато я намериш, ми я доведи. Ще получиш обещаното.

  Отишъл си неканеният гост с увесен нос. Не си и помислил да изпълнява някакво си желание. А и къде ти в този студ да обикаля света...

  Останали сами, Нели запитала мъдрата си майка, защо точно това поискала от съседа им.

  - Защото се сетих за една стара поговорка, дете мое, която гласи че: “ Трудът е

майка на честта”. А ние знаем, колко са мързеливи семейство Бръмбарови и не само, че няма да я доведат, ами и няма да се досетят къде да я търсят.

  Така Нели и семейството й се отървали от ленивите си съседи и те повече никога не дошли да ги безпокоят.

 

 

                                                             - 3 -

 

 

 

 

 

                                                                   Край