Приказка - Весела Колева (Весела Алегрия)

Имало едно време едно момиче, малко като зрънце и нежно като перце.

Тази девойка била неземно красива и имала „ златно” сърце.

Момичето било толкова хубаво, че засенчвало светлината лунна,

а освен това била и много умна.

На всеки искала да стори добрина и с каквото може да помогне.

Чуждото страдание винаги успявало сърцето ѝ да трогне.

Девойката била весела и игрива.

Стореното от нея добро я правило щастлива.

Слънчева усмивка  озарявала лицето ѝ красиво,

а песните ѝ пък разнообразявали хорското ежедневие сиво.

Всички много  обичали това момиче,

чисто и невинно като бяло кокиче.

Един ден съдбата изпречила на пътя ѝ красив и снажен момък,

който бил кралски потомък.

До този момент принцът бил далечен за нея, колкото звездите,

а сега сякаш ѝ се сбъднали мечтите.

Девойката протегнала ръка и принцът я хванал.

Той влязъл в сърцето ѝ и завинаги там си останал.

Момичето било безкрайно щастливо,

но много скоро разбрало, че е сгрешило.

Момъкът се подиграл с нея и се държал твърде горделиво.

Заплакала девойката горчиво.

Принцът също се влюбил в момичето, но от гордост не признал,

че любовен пламък в сърцето му горял.

Мислейки, че това е просто поредното увлечение,

момъкът разбил сърцето на бедната девойка без никакво угризение.

Така, заслепен от гордостта, той обрекъл на гибел една голяма любов.

Не успял да отвори сърцето си за любовния зов.

Минали години и принцът се оженил за принцеса богата,

но така и не успял да се избави от самотата.

С новата си съпруга той не се чувствал щастлив.

Всеки ден му се струвал скучен и сив.

Не минавал и миг без споменът за малкото момиче в мислите му да нахлуе.

Гласът на сърцето искал от момъка да го чуе.

Едва сега принцът разбрал, че е сгрешил

и за постъпката си спрямо девойката горчиво съжалил.

Сега той осъзнал, че момичето истински обича

и тръгнал при нея да тича.

Но когато стигнал, с огромна болка в сърцето си видял.

Девойката била вече омъжена. Принцът бил твърде закъснял!