Умната мома - Весела Колева (Весела Алегрия)

Живели някога в едно далечно царство през девет земи в десета цар и царица. Те били несметно богати. В хазната си имали толкова жълтици, колкото са песъчинките на морското дъно и толкова диаманти, колкото са звездите на нощното небе.

Но въпреки целия дворцов разкош – златото и бисерите, с които били отрупани, тяхната най-голяма скъпоценност и богатство бил синът им Преслав: дете като слънце, едничък на мама и на тати,  с небесно сини очи, млечно-бяла кожа и медено-руси къдрици, които, когато слънчевите лъчи ги огрявали, блестели като същинско злато. Расло момчето, та порасло и се превърнало в красив и снажен момък – принц за чудо и приказ! Дошло време за женитба…

По заповед на царицата глашатаите разнесли надлъж и на шир из цялото царство вестта, че се търси невеста за младия принц, която един ден, когато старият цар се оттегли, ще царува заедно с неговия наследник, разполагайки с цялото му богатство.

Новината бързо бързо стигнала до ушите на всички неомъжени момичета по тези земи. Заприиждали моми от всички краища на царството коя от коя по-хубави и богато нагиздени. Пред дворцовите порти се извили дъъълги опашки от девойки, желаещи да спечелят сърцето на принц Преслав. Една след друга всички се изреждали пред момъка, стремейки се да го впечатлят коя с хубост, коя с умения. След внимателен оглед строгата царица-майка, която се славела със своите мъдрост и прозорливост, задавала на всяка от кандидатките един единствен въпрос: Ако тя бъде избрана за царска невеста, какъв сватбен подарък би поискала от своя бъдещ съпруг принц Преслав? Царицата вярвала, че отговорът на този привидно простичък въпрос е абсолютно достатъчен, за да разкрие истинските намерения и същност на девойките. Защото, за да бъде достойна за короната, бъдещата принцеса трябвало да носи у себе си съвкупност от добродетели и мъдрост, да бъде красива не само външно, но и вътрешно.

За огромно съжаление обаче на своя така простичък въпрос мъдрата господарка получавала все отговори, които въобще не я удовлетворявали. Всички били повърхностни и свързани все с материални придобивки. Като бъдеща царска невеста една мома искала перлена огърлица, друга – пръстен с диамант, голям колкото юмрука ѝ, трета пък – злато, равняващо се на теглото ѝ, четвърта – сърмена рокля от най-скъпата коприна…

И точно когато царицата на ръба на отчаянието, изгубила всякаква надежда да намери достойна съпруга за своя многообичан син, просто стояла на трона си и съвсем протоколно и вяло слушала елементарните отговори на меркантилните моми, станало сякаш чудо. Портите на тронната зала се отворили и от там към царското семейство бавно запристъпяла най-последната кандидатка – дъщеря на беден овчар. Още щом влезнала, в миг сякаш слънцето озарило с ослепително-ярка светлина целия дворец и сред насъбралото се множество, обхванато от безкрайно отегчение, настъпило оживление. Всички ахнали, поразени от неземната красота на непознатата девойка, която въпреки дрипите, в които била облечена, не можела да бъде пренебрегната. Но най-запленен от хубостта ѝ разбира се бил принц Преслав, който още щом зърнал дивната красавица, веднага се влюбил в нея до уши и тайничко се замолил с цялото си сърце отговорът, който тя даде да бъде по вкуса на претенциозната му майка.

Изглеждайки бедната девойка от високо и някак предубедено предвид окъсания ѝ вид и скромното ѝ потекло, царицата ѝ задала своя редовен въпрос: „ Какъв подарък би искала да получиш, момиче, като бъдеща царска невеста?“, макар че вече вътрешно знаела отговора. Или поне така високомерно си мислела тя, очаквайки със самодоволна усмивка да чуе отново меркантилен отговор. Все пак девойката била дъщеря на беден овчар – сиромашко чедо. Какво друго можела да поиска освен злато и бижута или пък може би сърмена рокля, с която да замени грозната дрипа на гърба си?!

Но отговорът, който надменната господарка получила от своята бедна поданица смаял не само нея, а и всички присъстващи в залата:

- Царице честита, аз искам една секунда от вниманието на Вашия син – принц Преслав! – рекла с миловидна усмивка бедната девойка.

Останалите моми веднага ѝ се присмели:

- Ха, чувате ли я тая дрипла какви ги говори? Освен бедна явно е и глуповата!... Господарката ѝ дава шанс веднъж в живота, а наша парцаливка вместо жълтици и хубави дрехи, заискала една секунда от вниманието на принца. Ха, де се е чуло и видяло по-глупаво желание? Луда за връзване!

Пренебрегвайки злобните коментарии и насмешливите подмятания, с огромно любопитство царицата запитала овчарската дъщеря:

- Само една секунда ли, момиче? Толкова малко! Защо?

- Да, точно така, царице честита… Искам една секунда от вниманието на Вашия син – колкото трае един поглед! – рекла девойката на свой ред и с блага усмивка обяснила. – Един поглед, за да надникна в душата му и да видя светлината, която блика от там, да разбера, че е благородник не само поради знатния си произход, а защото е и добър човек… Но най-вече, защото само един поглед на принца ми е достатъчен, за да прочета в изпълнените му с блясък очи „ Обичам те!“, казано без думи и идващо от дълбините на благородното му и любящо златно сърце!

Още щом чул медения глас на умната мома, в главата на влюбения принц Преслав сякаш зазвънели сватбени камбани. Обръщайки се към старата царица, принцът извикал въодушевено:

- Тя е, майко! Искам тази красива девойка за жена. Тя единствена е достойна да бъде моя принцеса!

- Имаш право, сине мой! – на свой ред рекла царицата, удовлетворена от получения отговор – доволна и щастлива, че най-после е открила достойна снаха. Скрепявайки ръцете на двамата млади една в друга, царицата-майка извикала тържествено. – Да живеят принцът и принцесата! Да живеят бъдещите младоженци!

- Да живеят!!! – в един глас повторило насъбралото се множество.

Вдигнала се царска сватба за чудо и приказ – три дни яли, пили и се веселили.

И заживели принц Преслав и неговата избраница честити и щастливи до края на дните си…