Седемте хълма на Пловдив - Лъв Златний

            В далечни времена, когато на Земята живеели само Боговете, се е родила тази приказка за нашият обичан и вечен Пловдив. Той има своите седем хълма, като тези на Атина в Гърция и Рим в Италия. Защо те са седем? Дали те са седемте чудеса на света или седемте музикални ноти, или седемте цвята на дъгата? Нека затворим очи и да изживеем онези отминали мигове…

            В онези далечни времена, където сега се простира и издига нашият красив и обичан град Пловдив е имало чудно красива градина с прекрасни цветя. На това божествено място се родили и живели чудно красиви брат и сестра. Сестрата се казвала Родопа, а братът се казвал Хемус. Те били много игриви и добри деца. Родопа била ослепително красива. Имала очи сини, като морски езера. Косите и́ били с цветовете на гората - златисти, зелени, кафяви, а в тях пеели чудни славеи. Устните и́ били червени и красиви като роза. Нейната премяна била накичена с златни чанове, подарени от майка и́. Като танцувала чановете започвали да пеят и в мигом пристигали всички да чуят този неземен звън. Родопа била дъщеря на една от деветте музи. Брат и́ също бил много красив, но бил и много самоуверен. Между тях имало голяма привързаност и чиста и свята обич.

            Един ден, както си играели в градината, Хемус казал на Родопа:

            - Мила ми сестричке, искаш ли от днес да играем на една игра. Ще се наричаме с други имена. Ти ще наричаш мен Зевс, а аз ще те наричам Хера.
            - Не е ли опасно, та това са Богове. Как можем да се сравняваме с тях? -казала Родопа.
            - Не се страхувай. Това е само една игра, нали Зевс е твой дядо - казал той.

            Речено-сторено.

            Игрите на двамата били много хубави и различни. Ту играели на криеница, ту на прескочи камъче или просто се любували на слънцето.
            Един хубав, слънчев ден при тях в градината дошла Змията. Тя заговорила двамата:

            - Простете, че ви безпокоя, но бих искала да поиграя с вас, може ли?
            - Много ще се радваме и ние да видим, колко си бърза и игрива. Ще ни наричаш с имената на боговете: мен-Зевс, а сестра ми Хера - казал Хемус.
            - Как така? Не ви ли е страх, че ще разгневите боговете? Тяхната сила е много голяма - казала Змията.
            - Нали искаш да играеш, това са правилата на играта. Или играеш или си отивай откъдето си дошла! - казал той.

            Мислила, мислила какво да направи Змията и се съгласила да играе тази нова игра. Минал целият ден в игри и забавления. Много харесал на Змията звъна на чановете от злато. Тя също искала чудните чанове за нея, да я красят и харесват всички. Лукавата Змия решила да предаде и нарани двамата. Когато легнали уморени да спят тя пропълзяла и се озовала в морето. Тогава Бог на моретата и океаните бил Посейдон. Тя заговорила Бога и му казала с нежен глас:

            - Скъпи ми, Боже Посейдон. Разреши ми да ти издам една тайна, но в замяна ще поискам нещо от теб - казала Змията.
            - Говори, щом си дошла да ме безпокоиш в нощта, сигурно е много важно -рекъл той.
            - Знаете ли, че Родопа и Хемус си играят на богове и се наричат с мили думи. Нямат страх от боговете и дори искат да заемат тяхното място. Нали ще ги накажете, а на мен ще дадете златните чанове на Родопа? - казала Змията.
            - Слушай добре змиьо. Сега се върни при тях и утре сутрин искам да играеш с тях да чуя с ушите си тяхната обич и как се наричат помежду си. Сега върви и не спирай - казал той.

            Минала бързо нощта и на сутринта започнала веселбата с музика и танци. Родопа прегръщала и се радвала на брат си Хемус като нежно го наричала Зевс. Той отвръщал на нейната обич и я наричал Хера. Без дори да забележат при тях дошъл Бога на морето Посейдон. Щом я видял се влюбил в красотата на Родопа. Веднага поискал да я отведе с него.

            - Ти си ослепително красива и искам да дойдеш с мен! - казал той.
            - Не искам да дойда с теб. Аз сам добре тук. Тук е моето място. Не бих оставила своя обичан брат Хемус сам. Бих дала своята красота и младост за него. Той е моето семейство и утеха - казала Родопа.

            Като чул тези думи Богът на морето и океаните страшно се ядосал и разгневил. Ударил със своя тризъбец и разбунтувал моретата и океаните. Започнал да вали дъжд, така той показал своята ярост.
            Младата Родопа започнала да плаче и да се страхува от яростта на Бога на морето. Не знаела какво да прави. Тогава нейният брат хвърлил една огромна канара срещу Посейдон, който със своят тризъбец я разбил на седем огромни къса.
            Като видял станалото Богът на морето казал:

            - Като искате да бъдете заедно ще сторя това. Вас двамата ще превърна във вечни планини. Между Вас ще има голямо разстояние. Никога вече да не можете да бъдете заедно. Да се гледате и да не можете дори да се прегърнете. А теб Змиьо ще превърна в река, винаги да бъдеш между тях. Ще те нарека Хеброс и вечно ще ги разделяш. Така ще направя, защото се нарекохте богове и ги осквернихте..

            Плачела и час по час се вкаменявала Родопа. Плачел и брат ѝ Хемус, но нищо не можели да направят. Тогава от сърцето на младата и красива девойка се родил Орфей. Тя му казала:

            - Моля те, винаги да пееш за нашата искрена и чиста обич. Ние ще се превърнем навеки в планини, а ти се погрижи в твоите песни винаги да има любов, радост и надежда. Бъди Цар на Тракия и закриляй винаги този град със седемте хълма. Това са свещени хълмове, които искаха да защитят мен. Нека по тези хълмове има много веселие, песни, театри и разбира се светилища, където да се молят за нас. Това били последните думи на красивата и вярна Родопа.

            Като чул заръката на Родопа, младият Орфей дал клетва, че винаги ще пази и закриля градът на седемте хълма.


            През всичките тези години, които са минали нашият Пловдив е устоял на времето и на всички изпитания.
            Трудно ще запомним имената на седемте хълма, но важното е да знаем, че те са били седем. Да се качим на тях (както напрах и аз) и да погледнем Родопа и Хемус (Стара планина) и да си спомним за тази невероятна и прекрасна история. Числото седем наистина е свещено и се надявам, че още много чудеса ще се случат в Пловдив.

           

 

 

           

                                          

            -