Сладоледената дъга - Надежда Илчева

Живееше едно облаче, което беше тъжно, защото там, където се беше заселило, никой не го обичаше. Това беше така, защото винаги, когато се появяваше над града, следваше дъжд, гръмотевица, светкавица или нещо подобно. Тогава наставаше студ, децата, които си играеха навън, трябваше да се прибират вкъщи. Хората, които се разхождаха, трябваше да се прибират. Но облачето не беше виновно за това, напротив, то искаше хората да са щастливи и да не вали, но не можеше да направи нищо по въпроса.

Един ден облачето реши да си тръгне от града, наречен Арика (Чилийски град), за да са по-щастливи жителите му.

Тръгна по света, за да намери идеалния град. Стигна до една дъга, спусна се по нея, но тя беше доста студена. Премина дъгата и се озова в Италия. Облачето реши да остане там. По едно време заваля дъжд, но не какъв да е, а шарен. Всички деца бяха радостни и вместо да се приберат вкъщи, те излизаха навън, за да видят що за чудо е това.

Това го забеляза и един готвач на име Джерард Тирсен. Той опита този шарен дъжд и за голяма изненада, той беше сладък. Джерард реши да го кръсти сладолед, тъй като той беше сладък и леден. По-късно измислиха и фунийките.

Всички в Италия бяха щастливи, включително и облачето. А пък в Арика вече не вали дъжд.