НЕДЕЛНИ ПРЕЖИВЕЛИЦИ - Елена Динова

Три ярки  сладки, с пъстри забрадки, с мотики на рамо, тръгнаха към полето рано. На телето, казаха превзето:

- Видяхме вчера баба Мира, към полето да се взира. На глас каза свойте мисли, че за картофите трябва да помисли. Стъблата им пораснали голями, а  не били още  прекопани.

Телето се направи, че не ги разбира, но изтича веднага при баба Мира. Всичко точно й разказа, даже образно показа, ярките докато вървяли, как кълките си тресяли.

- Кога са копали те с мотика - баба Мира се развика. Вместо яйца в полога да снасят, из полето хукнали да се разнасят. Баба Мира при ловеца Киро се затича, през портата  му занаднича.От улицата се провикна, та ехото й чак откликна:

- Ставай Кире, мойте ярки пак са  пощурели, не им дойде акъла цели две недели. Тогава ги спасихме. Всичко Кире, им  простихме. Тръгнали уж към полето, тъй рекли на телето. Кире, ти нали ги знаеш, където и да отидат ще ги познаеш. Стягай ловната дружина, аз след малко ще намина.Храна да ви донеса, че не се знае докога, по баирите ще се катерите, дано Кире, ги намерите.

Метна Киро пушката на рамо, нали това чакаше само. С дружината да снове от гайлета да се отърве. Чува жена му го зове: - Кире, днеска накъде? Всеки от нас чака неделята, да поспи до късно в постелята.

- Жено, работа ми се отваря, отивам дружината да натоваря. Ярките на баба Мира поели рано къмбаира.

- Кире, ти ми обеща, че с  двете ни деца, днеска ще ни поразходиш, никъде няма да ходиш.

- Жено, ти имаш ли сърце, баба Мира със сълзи на лице, помощ диреше в зори, как да й откажа, я кажи.

Кировица се примири и в къщата се скри. Щом Киро иска да помага, нея какво я засяга.

Баба Мира по улицата  се зададе, два самуна хляб наКиро даде,буца сирене от кацата току - що извадено и oт сърце дадено. Накрая бъклица с вино му подаде, дружината заслужава, така де. Цял ден ще се бъхтят по шубраците, вместо да почиват момчурляците.

Ярките щом от селото излязоха и в гората навлязоха, свалиха своите забрадки с шарки, заприличаха на други ярки. Към язовира се отправиха, торбите с мотиките оставиха, да почиват в гъстия шубрак, докато падне мрак. Хванати под ръка, закрачиха трите по баира, бързаха към язовира.

Дружината сложи пушки на рамо, нали от Киро чакаха знак само, на пикапа да се натоварят, към язовирната стена да го подкарат. Дойде им ищах да говорят, можеха  даже и да поспорят. Събере ли се дружината, качи ли ги Киро в машината, тръгнат ли към язовира, само гледай им сеира. Ако в селото разберат, какво правят като се съберат, със сигурност ще им завидят, но по-добре е да не видят.

След два часа ярките видяха язовирната стена, добраха се  до там едва. Гледат на една поляна, под една липа голяма, някой се е разположил, своя пикап там е сложил. Пооглеждат се на ляво и на дясно, една от ярките върти  глава бясно. Зад пикапа нещо тя съзира и въздишка тежка я напира. Вижда Киро с ловната дружина, четирима юначина, чердже са си постлали, картите вече са раздали. От  мъжете познати, преди две недели тя си  пати. Изловиха я в гората и с приятелките

й  я върнаха с колата. Затова беше доста осторожна, да си кажем направо тревожна. Другите  ярки, юначината  не подозират, а на пълно ги разбират. Като тях избягали са те от къщи, пък който иска да се мръщи. Ярките се успокоиха, далече от дружината се настаниха. Бдителната ярка, барака недалеч видя, наоколо разузна.Пред бараката скара се продава, зад нея жива душа не се  появява Чердже зад бараката си постлаха и от чистия въздух заспаха. Събудиха ги викове, но откъде се

взеха те. Туристи тръгнали към планината, се озовали на стената. Крещат, викат в надпревара, искат да си купят скара.

Киро с много ум и жар над картите работи, след обяд чак се изпоти. Затова отиде тoй да купи скара за награда, че добра карта му се пада. Плика с кюфтетата прегърна и  изведнъж ярките зърна. Киро много се смути, на една пейка  плика скри. Притича на масата отсреща и за кюфтетата не се й сеща. Видя една от ярките в торбата как плика слага, а после с подскоци към другите бяга. Ярките отидоха далече. явно късно беше вече. Пред  момчетата да не се изложи, Киро друг плик с кюфтета да купи се  наложи. Ярките той проследи и след като установи, че решават да пладнуват зад дърветата, изтича бързо при момчетата. Подаде плика на четата, солени му излязоха кюфтетата. Не го гони вече глад, нека  момчетата ги изядат.

- Изяжте кюфтетата – рече на момчетата. С бинокъла наоколо аз ще следя дано диря уловя.

На тревата ярките се излежават и на живота се наслаждават. Една от тях измъкна плик с кюфтета, добре било за тяхната диета. През  масите и пейките като минавала, нарочно от другите изоставала. Навярно от туристи забравени, видяла кюфтета в плик оставени. Бдителната ярка със съмнения ги натовари, дали кюфтетата не са стари. Като разбра, че са още топли, втурна се и тя кюфтета  да чопли. Проведоха диетата, отпуснаха се зад дърветата, далече от шума и хорската гълчава, ярките заспаха до забрава.

Киро отдалече ярките наблюдава, от глад почна да му прилошава. Гледа как чоплят кюфтетата  и му се прииска  да опита от диетата. Ярките щом блажено заспаха, Киро реши да се маха. До дружината едва се довлече и им викна от далече:

- Ярките в кърпа са ни вързани, но не бива да сме толкова прибързани. Спипах ги  на сянка под дърветата – рекох си – връщам се  при момчетата. Ще им направим обкръжение, ако се дърпат ще влезнем и в сражение.

- Браво, Кире, действаш точно, хладнокръвно, но да не си вдигнал кръвно. Изглеждаш ни зачервен, какво става с тебе този ден.

- Не поиска да ядеш от вкусните кюфтетата, Кире, да не си на диета. Салатата ти оставихме, не те забравихме. От буцата сирене си отрежи, хапни по-малко да не ти тежи.

Киро решава със сирене глада да утолява, но мира не му дава аромата на  скара. Бързо мястото сменява, от скарата се отдалечава. Багажа натоварва и с пълна газ пикапа  подкарва. Колата скрива зад дърветата, в гръб на ярките се разполага с момчетата.

Бдителната ярка се събуди, погледна към липата, не видя пикапа, мисъл една я осени, веднага се развесели:

- Ловците рано са напуснали, може в гората да са се впуснали. За нас е още много рано, нека да се стъмни само, хубавичко да се мръкне, всяка ярка в курника да се промъкне.

Заспиват след час момчетата, заситени от кюфтетата. Само Киро сън не го лови, на пост стои. Пет  часа минават в двата лагера не шават. Когато взе да се здрачава, Киро от тревата става. Кукувица взе да имитира, дано ярките нервира.

Те протягат се блажено, отварят очи премрежено, скътават черджето, готови са да слезнат в селцето. Киро в цял ръст пред тях застава и разпореждания дава. Дружината ги  обкръжава и всяка ярка се предава. Багажа в пикапа Киро подрежда и на ярките нарежда:

- С баба Мира в селото ще се ще се разправяте, там ще се изяснявате.

Без  мотики, без торби, с наведени глави, ярките в пикапа се снишават и не дишат и не шават.

Киро селото наближава, сигнал с клаксона дава. Баба Мира изскача на двора, а там е пълно с хора. Напразно цял ден тя не е стояла, духовата музика е събрала. Пеньо, Гошо и Григор, вярно, че видя голям зор от кръчмата да ги изкара, в двора й да ги докара. Григор акордеона поглежда, до него Пеньо се нарежда, ще свири с кларинета, а за Гошо е тромпета. Баба Мира дава знак, музиката гръмва в такт. Ярките с пламнали страни, виновно навеждат  глави. От пикапа бързо се изнизват, в курника една до друга се нанизват. Баба Мира уж не ги забелязва, пред юнаците  отбелязва:

- Не случайно на вас много разчитам. Читави хора като вас предпочитам. Задам ли ви някаква задача, по нея работите до здрача. Заради мене работата си зарязвате, из пущинаците нагазвате. Много ум и сили хвърляте, работата един на друг не си прехвърляте. Действате като един отбор, като една чета, благодаря ви от сърце момчета.

Момчетата подвизите си  доказват и пред съселяните казват:

- Всеки от нас на рамо с джепането, по два пъти днес е прекосил полето. Нека по-добре Киро да разкаже, ако той не беше ярките да ни покаже, сега нямаше да сме пред вас и в този късен час, щяхме още из гората да ходим, по пущинаците да бродим. Киро и той разказва и той  подвизите си доказва. Как на язовирната стена с бинокъла се разположил, та живота си на риск изложил. Как наблюдавал с часове, оставил се  слънцето да го пече. Как от жегата вдигнал кръвно, един час лежал безмълвно. Как вечерта чак се осъзнал и тогава ярките съзрял.

Когато опустя двора, баба Мира забърза към стобора. Тя ярките в курника затвори, с тях не пожела да говори. Сега хубаво ще им се скара, за последен път ще ги накара, в курника да си кротуват, с никой в селото да не хортуват. А ярките в курника са се изтегнали, една до друга са си легнали, блажено вече спят, видяли днеска свят, изживяли благодат.

Киро в къщи се завръща, жена си на прага мило прегръща. Кировица се е успокоила и косата си навила. Киро едва до стола се добира и започва да припира: 

- Слагай жено да ядем, че съм много уморен.

- Кире, искам да ме разбереш, няма какво да ядеш. Докато с децата навън сме били, станали едни бели. В къщи котака се вмъкнал и кюфтетата отмъкнал. За тебе пет кюфтета бяхме оставили, не те бяхме Кире, забравили. Печени бяха на новата скара, вчера купена от пазара. Върху нея кюфтетата бяха оставени, с мерудия и лук бяха  подправени.

- Какво ли не се случи този ден. - мисли  Киро вече развеселен. Макар да е гладен и преуморен, чувства се възроден. Леко му е на душата, откри ярките на баба Мира високо горе на язовира. От сърце помогна на жената, успокои й душата.