ГОРСКА КЪЩУРКА - Елена Динова

Гъбкaта печурка е съседка

на една къщурка.

В гората двете си живеят,

искат заедно да остареят.

 

Един ден дъжд пороен заваля,

сили на добрата гъбката вля.

Порасна колкото къщурката висока,

със шапка красива и  широка.

 

Над  къщурката се разположи,

на покрива й шапката си сложи.

Двете  весело се засмяха.

Със смеха си дъжда спряха.

 

- Къщурката си има чадър-

задъхано каза мишока Цър.

Мокър до прозореца й приближи,

на гледката се удиви.

 

Малко съселче  пред него спря.

Мишока Цър целия засия.

- Къщурке, дъждът намокри ми кожуха.-

каза Цър, а ти си суха.

 

Моля те със Съселко ни приюти,

не се гневи и сърди.

Само тази вечвр да преспим,

козината да си изсушим.

 

Покажат ли се първите лъчи,

ще си тръгнем утре в зори.

Още рекъл -недорекъл,

Зайко Сиводрешко се  довлекъл:

 

- Добър ден къщурке приветлива,

чадърът много ти отива.

Моля, приюти ни ти  и тримата,

да се изсушим до камината.

 

Глас дочуват в далечината.

Калинката плаче горката.

- Със измокрени крила

към вас едва, едва летя.

                                                                                     стр.1

                                                                                                                                                                                                             

Вземете ме в в къщурката при  вас,

приютете ме в тоз час.

Да се стопля в някой кът,

утре тръгвам аз  на път.

 

Тихо къщурката промълви:

- Останете до зори.

Влизайте и четиримата,

запалете си камината.

 

Животните  вратата затвориха.

Със студа се пребориха.

Камината щом забумтя,

пред вратата цяла тумба спря.

 

Гущерче едно, пеперудки две,

със измокрени криле.

Бръмбарчета цяла чета

със прогизнали крачета.

 

Три мънички светулки

и щурчета пет с гъдулки.

Подслон търсят в гората.

Спират мокри пред вратата.

 

Катеричка работлива,

излязла орехчета да събира.

Влачи мократа торба,

видя ги и до тях се спря.

 

На къщурката се тя пoмоли,

в краката тежката торба строполи:

- Кущурке, всички  сме мокри до кости.

Покани ни  ти на гости.

 

Отдалече Ежко-Бежко

приближава  към тях тежко.

Дочува шум и гласове,

за помощ животните зове.

 

Хванали се за ръце,

До Ежко спират охлювчета две.

Ръка му подават,

дружно продължават.

 

 

                                                                                     стр.2

Къщурката всички приюти.

Под покрива си ги настани.

На всеки даде помощ, сила,

горската къщурка  мила.

                                                                                                                                             

Сиводрешко  билков чай свари

и с медец го подслади.

На масата животните се наредиха,

ароматен чай до късно пиха.

 

На сутринта Катеричка Рунтавелка

орехчета им поднесе в тарелка.

Снощи бяха в мократа торба,

но са сухички сега.

 

Всеки пресни орехи яде,

сили повече да събере.

След малко ще се разделят,

на къщурката ще благодарят.

 

- Кажи ни къщурке мила,

да не криеш ти вълшебна сила?

Досега не сме те забелязали.-

животите на тръгване й казали.

 

- Аз  къщурка съм обикновена.

Тук в гората съм родена.

Самата аз не помня откога,

живея във вековната гора.

 

В малката къщурка  ви събра,

голямата ви  добрина.

Когато от беда спасяваш,

вълшебството  ти  съживяваш.