ПЧЕЛЕН КОШЕР - Елена Динова

Къщичка на колела

се търкаля сам сама.

Снощи спуснала се от баира,

още се търкаля и не спира.

 

Нощес силен дъжд валял,

на места баира  подкопал.

Къщичката мъничка,

полетяла като птичка.

 

Храст къпинов на обяд я спря.

Блъсна се в него и от страх примря.

От прозорци и врати,

изхвърча  рояк пчели.

 

Малка невестулка дотича,

зад храста занаднича.

Къщичката тя видя

и в табелката се взря.

 

На табелката се мъдри цифра пет,

след нея с буквички изписан ред.

Тя засрича СЛАДЪК РАЙ

и се сети, то се знай.

 

Това е пчелен кошер, от отсрещния баир,

от пчелина на дядо Станимир.

Повъртя се, поогледа,

в къщичката се загледа.

 

Рече: - Ах, какъв прекрасен ден!

Къщичката е дошла сама при мен.

В нея дали има пчели лекокрили,

някоя да ме ужили?

 

В полегналата къщичка от страх,

гледа няма и следа от тях.

Бързо втурна се напред:

- Ах, какъв късмет!

 

Вкъщичката ще се настаня,

с медец ще се нагостя.

Едва отворила вратата,

дочу тя глас в тъмнината:

 

 

- Коя си ти, що дириш в къщата ми сам сама

и нарушаваш мойта тишина?

- Идвам да си поприказваме съседе,

каза тя и поглед сведе.

 

Търтея я знае вече,

вярно виждал я е отдалече,

към пчелина как отива,

невестулката крадлива.

 

Гласът си  той провлече:

- Пчеличките отидоха далече,

на паша до отсрещната гора.

Влизай и добре си ми дошла.

 

- Новината не е лоша.

търтея е сам в коша.

Няма ги пчелите лекокрили,

няма кой да ме ужили.

 

Развеселена си помисли

и без дори да се замисли,

прага невестулката  прекрачи,

в тъмнината се вторачи.

 

Гледа тя пчела дебела

върху питата глава навела.

Невестулката от щастие сияее

и за търтея нехае.

 

Но не вижда тя в страни

пчелата-майка да лежи.

Осем пчели лекокрили

са с нея много мили.

 

Хранят я с нектар богато,

за пчелата-майка това е злато.

Поднасят й и пчелно млечице,

от душа и от сърце.

 

Осемте пчели над нея бдят,

пчелички да се народят.

Пчелата-майка рода да продължи,

кошера да съживи.

 

Невестулката в медената пита гледа

и без встрани да се огледа,

на учудена се тя престори,

на търтея любезно проговори:                                                                                                                                                      стр. 2

- Търтейко, нима това си ти?-

каза и до питата се приближи.

За Вас съм чувала съседе. -

поглед тя отново сведе.

 

Към питата с едно око поглежда,

към търтея тя се навежда.

Топва пръстчето си в медената пита,

сякаш нещо в миг я срита.

 

Отстрани тя не видя,

пчела до нея как долетя.

Пчелата пръста й ужили,

остана невестулката без сили.

 

Започна пръстът много да боли,

като,че ли са впити в него сто игли.

Бързо дръпна си ръката

и изскочи през вратата.

 

На поляната отвън

вижда тя  като на сън,

дядо Станимир и съседа

да пристигат с мотопеда.

 

Пред тях рояк пчели,

кошера им сочат със очи.

Дядо Станимир се смее:

- С вас пчелички лесно се живее.

 

Доведохте ни двамата със съседа,

къщичката да качим на мотопеда.

Да върнем кошера двамина

нависоко горев пчелина.

 

Дойде ли студена зима,

къщичка и мед за вас да има.

Невестулката притича до  шубрака,

сви  се на тревата и заплака:

 

- Аз ще мръзна и таз зима,

за мен, ни къщичка, ни мед ще има.

Ще живея сам сама.

щом си служа с лъжа.