Малко щастие - Катрин Георгиева

Игрива мъничка светулка

по пътя тръгнала

нахлупила качулка

да дири изгубената си цигулка.

 

С фенер запален във ръка

цяла нощ летяла под дъжда.

Следвала една стрелка,

начертана от близката река.

 

Пръскала навред късчета любов,

напоявани от чистия й зов.

Цигулката открила,  с нея - мисълта,

която ще я води до целта.

 

Където щастието царува,

палила фенера без да се преструва.

Показвала на всички хора

любовта колко много струва.