Коледният сняг - Дарина Василева

Сред гората все зелена

като тайна, малка сцена

шири се полянка равна,

а в средата – горда, славна

ивисява се ела

в изумрудена пола.

 

Всяка зима точно тука,

Бъдни вечер щом почука,

тя величествена цяла

се покрива в роба бяла.

Блясва в ледени звездици

като приказна кралица,

а слухът ни нежно гали

сладка песен от кристали,

щом помахва със изглички

на съседните елхички.

 

По традиция децата,

що живеят във гората,

се събират от зарана  

на вълшебната поляна.

Зайче, Лиса, катерички,

Вълчо, ежче на бодлички

и врабци, дори елен

са приятели за ден.

Всеки част от веселбата

и дивят се на елата

как посреща във разкош

Коледната свята нощ.

 

Олеле, но таз година,

ей, денят почти отмина

си шушукат притеснено –

още всичко е зелено.

Сбутват се и се кокорят

и не знаят що да сторят.

Без украса тържество?!

Как ще срещнат Рождество?!

Как ще дойде гостът, как?!

Без дори прашинка сняг!

 Не не можем! Не не можем

току тъй да се изложим!

Хуквай Зайко бързоног,

да изпросиш сняг дълбок

Севернякът да докара.

Катерички – по върхари

бързичко се катерете,

облаците призовете!

Помислете, Вълчо, Лисо,

ако ще и с доза хитрост,

помолете Баба Зима

малко лед поне да има!

 

Някой хвръква, друг подскача –

всеки има си задача.

А денят се претъркаля,

ей луната се заваля.

Сториха какво бе нужно

и животните задружни

под елицата притихват,

само че не се усмихват.

Никой днеска не се справи

и украса не набави.

Във последните минути

мисъл чута-недочута

през главиците им мина –

Дядо Коледа – любими!

Късно е, но от сърце

да му пишем от сърце,

че поне във полунощ,

във вълшебният си кош

за подаръци щом бръкне,

той снежец да им измъкне.

 

Туй с последни сили списват,

ала Сънчо ги залисва

с тихи песни и рефрени

и заспиват уморени.

 

В ясната и звездна нощ

облак пуфка с пълна мощ,

чуваше се отдалече,

над полената е вече.

Вятър пътя му показва,

бърка в хладната му пазва –

там снежинки закъснели,

трепкат в сивите кадели

и препълват му ръката,

той пък щедро над земята

и по спящите елхици

сипе ги като трошици.

И гората заблестява –

ето че вълшебства стават!

А сънят им проговаря –

виждате ли - силна вяра

щом живее във сърцата,

сбъдват се и чудесата!