Доброто идва от сърцето за сърцето - Дарина Василева

До градската градина къщичка се гуши

през цялата година врабчовата врява слуша.

Сред клоните на кестени и джанки бели

те топчестите си гнезда са сплели.

И щом уханна пролет пъпките разпука

врабченца гладни с тънък глас писукат.

 От къщата се вие камениста

пътечка, сякаш подредена от мъниста.

По нея скача с тъмно русите къдрици

момиченце по шумно и от тези птици.

По цял ден се катери, тича, вдига врява,

за непослушание медал тя заслужава.

 

В един следобед слънчев и унесен

ветрецът тих ридания разнесе.

На рошавата Биби толкова и стига,

под клоните на ранна круша тя пристига

и там в короната и затрептяла

гнездо с три малки пиленца видяла.

Врабченца голи, слепи, човчици подават

и гладен, жален, пискащ глас надават.

До тях в тъга унесена е свела поглед мама,

А на лицето и изписана беда голяма.

Сред пъстрата и перушина аленеят рани

-Ах нямя кой децата да нахрани!

Не мога да политна ниско над тревите,

да събера храна за рожбите си, ох, горките!

-Не бой се, аз ви чух и вече тичам,

на всички в нужда да помагам най-обичам.

Кажи ми само що да търся и отивам –

изчуруликва Биби и усмивчица извива.

Един език говорят птички и дечица,

разбраха се, Билянка тръгва да лови мушици.

Със пълни шепи скоро се завръща,

Катери се, поднася ги във врабчовата къща,

а после във черупка орехова,

водичка носи, ей, с обяда птичи е готова.

 

Занизват се във грижи дните като броеница,

детето носи буболечки, червейчета и водица.

За пакости отново много време и остава,

но нито миг врабците не забравя.

И скоро, има-няма нощи десетина,

в зората розова на градската градина,

укрепналата Врабка и събрала сили,

сама полита за храна на рожбите си мили.

Посреща я на каменистата пътека

пристъпваща Биляна като пеперудка лека.

-Благодаря ти, мило и добро момиче,

ти помощ даде на едно отчаяло се птиче.

Аз с песента си ще разказвам за детето,

което доброта дари ми от сърцето за сърцето!