Приказка за житеното зрънце - Йорданка Калистрина

Тази нощ вятърът духаше много силно по двора и търкаляше един кашон, пълен с различни семена. Сред семената имаше едно житено зрънце. То не знаеше как бе попаднало там, но стоеше на топло  и се радваше в компанията на няколко царевични зърна, обелки от картофи и костилки от  маслини.

Немирният вятър вдигна кашона и го понесе навън към полето. Там житеното зрънце попадна в една локва и не можа да излезне. Отгоре вятърът посипа пръст от нивите и го потрупа. Зрънцето започна да трепери от студ, беше мокро и тъмно. То се страхуваше от тъмнината и се скри под корените на едно голямо растение.

Заредиха се мрачни и студени дни. Житеното зрънце се опитваше да излезе на светло, но нямаше сили да пробие земята над себе си. Заваля сняг и покри земята с дебел бял килим. Стана топло и малкото зрънце заспа сладко, сладко. Изпълнено с надежда, то всяка нощ сънуваше пролетта. Сънуваше слънцето, синьото небе и птичките.

Една сутрин зрънцето се събуди и усети в себе си необикновена сила. Помисли, че има криле и ще полети нагоре. И наистина – от него стърчаха две бледи нежни листенца като крилца. Те бяха много остри и пробиха коравата земя. Показаха се отгоре и се ококориха от изненада. Полето блестеше от яркото слънце, а наоколо имаше още много зелени стръкчета. Поникналото зрънце се зарадва, защото беше попаднало в житена нива. Там бяха неговите братя и сестри.

От този ден то бързо растеше и ставаше все по-силно и по-високо. Не го плашеше нито вятърът, нито дъждът, нито бурята. Изкласилите стръкове се извисиха до небето като гъста гора. В началото бяха зелени, но после узряха, и на слънцето изглеждаха златни. Заедно с другите житни растения зрънцето дочака жътвата.

На нивата пристигнаха жътвари, които от сутрин до вечер прибираха житните класове и пееха весели песни. Малки деца тичаха наоколо и се радваха на слънцето, цветята и пеперудите. Заедно с възрастните събираха разпилените зрънца. Житеното зрънце също беше щастливо, защото обичаше да е заедно с хората.

На другия ден го натовариха в една каруца и зрънцето попадна в мелницата. Там се превърна на брашно и отпътува незнайно накъде. Като се събуди, видя позната обстановка. Същата къща, в която живееше, преди вятърът да го отнесе.

Едно малко момиченце влезе в стаята и помоли майка си да му замеси питка. Така житеното зрънце попадна в питката. Тази питка не беше обикновена, защото в нея майката вложи много любов, за да зарадва малкото си момиченце. А детето подскачаше, пееше и нямаше търпение да види питката.

Питката във фурната изглеждаше много красива и ухаеше невероятно вкусно.

Малкото житено зрънце беше много гордо, че се е завърнало у дома след толкова дълго пътуване. Бухналата питка грейна като слънце, загоряла от огъня в печката. Тя блестеше с апетитната си препечена коричка и кръглото си усмихнато лице.

Момиченцето запляска весело с ръце, искаше да пипне питката, но тя беше още много гореща. Малкото житено зрънце се просълзи от радост, че е донесло  щастие на едно малко дете. Това беше най-хубавият момент в живота му.

 

 

Автор: