Умната Царица - Лъв Златний

            Много отдавна в далечното минало в Царство богато и заможно живеели Цар и красива Царица. Царят се казвал Алекс, а царицата Ели. Живеели щастливо в мир и разбирателство. От тяхната любов се родили син и дъщеря. Синът кръстили Сим, дъщерята Мери.

            И така минавали годините, Сим и Мери живеели весели и щастливи. Играели си с конете и кучетата. Ходили да берат цветя и плодове. Имали щастливо и безгрижно детство.

            Но един ден… Какво се случило ще разберем сега, скъпи мои читатели.

            Великият и благороден цар Алекс се разболял и много бързо починал. Бил отровен от своя лош и злобен брат цар Зло, който жадувал да заеме престола. Искал короната на всяка цена. Той издал закон да бъде убит шестгодишният Сим, а четиригодишната Мери да бъде до живот в тъмница.

            Цар Зло имал за жена грозна и лоша жена. Те нямали деца и по цели дни прекарвали в пирове и тържества.

            Красивата царица Ели била предупредена от свой верен поданик. Тайно през нощта отвела двете си деца от двореца. Било много тъмно и студено, но те вървели през гората ден и нощ, за да стигнат морето. Там те помолили един рибар да им помогне. Като ги видял рибарят ги познал веднага. Той познавал отровеният цар Алекс, който често идвал да лови риба по тези земи. Спомнил си, че винаги бил даряван с една жълтица от царя. С нея хранел децата си. Сега на свой ред им се отблагодарявал. Дал им дрехи да се преоблекат, нахранил ги и обещал да говори с капитана на кораба. Изпълнил обещанието си. Представил царското семейство за свои бедни роднини, търсещи прехрана. Добрият капитан говорил с  богат търговец на кожи и вино да им помогне. До вечерта корабът отплавал за Египет.

            Новата царица Златна, така се била кръстила, защото според нея сърцето ѝ било златно, пратила конници да търсят малкият цар Сим и да го убият. Дала награда за главата му от 100 златни монети на този, който го предаде.

            След няколко седмици плаване царското семейство пристигнало в Египет. Настанили се в дома на богатия търговец. Царица Ели започнала веднага работа като слугиня. Била много щастлива, че успяла да спаси престолонаследникът и сестра му от смъртта.

            Минавали години, много зими и лета. Царското семейство се чувствало добре.

            Но един ден на вратата почукал онзи рибар, който ги бил спасил. Той донесъл чудна вест за цар Сим. Паднал на колене, целунал му ръката и казал:

„Ваше Величество“. Царят разбрал, че е дошло времето да се върне в собственото си царство. Той не губил и миг, заедно със своята майка и сестрица се качили на кораб, който ги прибирал  у дома. Когато се върнали в двореца решили да задомят Цар Сим и да му търсят невеста. Организирали чуден бал с танци, на който били поканени богати девойки. На този бал цар Сим не открил своята царица. Една била много дебела, друга била много грозна, трета била глупава. Той дал заповед всички девойки до 30 годишна възраст да приготвят дар за него, който конниците да занесат в двореца. Започнали да пристигат чудни дарове от злато до скъпоценни камъни, но цар Сим не харесал нито един от тях. Един ден в двореца донесли кошница с бяла питка и една ръчно изплетена риза с бродирана червена роза от лявата страна. Като видял този чуден дар цар Сим веднага си отчупил от питката. Облякъл ризата изплетена от чиста вълна. Тя била по неговата мярка, а розата грейнала на сърцето му. Веднага се влюбил и помирисал ризата, която ухаела на теменужки и лавандула, които девойката брала с пръстите си докато плела ризата.

            Цар Сим се качил на своя боен кон и се отправил към дома на девойката. Тя живеела на брега на морето.

            Когато видяла цар Сим, тя се смутила и не знаела какво да каже. Цар Сим заговорил девойката:

            - Как се казваш хубавице?

            - Казвам се Мария и съм дъщеря на стар рибар. Не сам богата и красива, но се осмелих да Ви изпратя моят дар. Надявам се да Ви е харесал - отвърнала девойката.

            - Много бях учуден и ми хареса дарът ти, мила Мария. Бих искал да ми отговориш, защо ми изпрати вкусната питка и избродира червена роза? - попитал цар Сим.

            - Няма по голям от хляба! Избродирах розата, за да вплета нашата любов и моята вярност в нея, мили ми царю - отвърнала Мария.

            - Много ме зарадва със своята откровеност и непринуденост. Моля те, кажи ми, кой ти даде този съвет? - попитал цар Сим.

            - Моят баща рибарят. Това е онзи рибар, който навремето Ви е спасил Вас и царското семейство. Каза ми да направя питка. Вашият баща цар Алекс ни е спасил от глад като е дарявал златни монети на баща ми - отвърнала Мария.

            Чул тези думи цар Сим поискал от Мария да го заведе при своя баща.

            Като видял старият рибар цар Сим  поискал ръката на Мария. След като получил благословията на баща и́, той отвел Мария в двореца.

            Живели дълго и щастливо и от тяхната любов се родили 4 сина и една дъщеря…