ЗЛАТНАТА МОРСКА РИБКА - Филиз Палаз

            Веднъж едно момиче се разхождало по брега на морето. Видяло нещо блестящо във вълните и след малко вълнàта му го донесла – пред краката си то открило... златна риб­ка! Момичето, голям любител на приказки, веднага се сетило, че става дума за вълшебство и затова си пожелало да има само шестици в училище! После пуснало рибката във водата – да плува и да си живее на воля.

            Но понеже рибката се мотаела край брега, следващия път я открило едно момче. То също знаело приказката, обаче не вярвало във вълшебства като сбъдването на жела­ния. Било реалист! Все пак, за да не си изпусне късмета и за да провери възможностите на рибката, за всеки случай си пожелало да се сдобие още в този момент със сладолед! Ето че от фризера със сладък лед един зафучал право към него. Детето се зарадвало, че „притежава“ нещо вълшебно и не пуснало рибката, а я взело в найлонова чантичка, пъл­на с вода, за да я отнесе у дома си.

            Момчето се прибрало, а малкото сърце на рибката се сви­­ва­ло от мъка и копнеж за дома. Нали домът е там, къде­то е сърцето... та желанието ѝ все някак трябвало да се изпълни. Пропуснах да уточня, че рибката можела да из­пъл­нява само чужди желания и в никакъв случай – свои. Спрямо себе си тя не била вълшебна...

            Още същата вечер, първата вечер в чуждия дом, докато всички спели, рибката засияла силно и изведнъж се озова­ла в морето! Дори и тя не разбрала как точно станало това. Оказало се, че силата, която върнала рибката в родния ѝ дом, била самото море! То също тъгувало за приятелчето си.

            А както отдавна знаем, морето притежава най-големите вълшебни сили в света! Затова и всички хора, птици и лодки винаги се завръщат в него – душата им не може без море!